Читать «Криожега» онлайн - страница 166

Най-после стигнаха до ъгловия кабинет и Рейвън-сенсей почука отривисто. Вратата се отвори изненадващо бързо, но не я отвори Сузе-сан, а Тенбъри-сан.

— К’во става? — Изгледа ги подозрително през гъсталаците на косата и брадата си. — Довел си нови хора, без да питаш!

— Точно за да питаме сме дошли — каза Рейвън-сенсей. — Добре е, че те заварваме тук. Може ли да влезем и да поговорим с мадам Сузе?

— Ами, може сигурно. — Тенбъри сведе смръщен поглед към лорд Марк. — Божке, още един! Колко маломерни галактици криеш в ръкава си, Рейвън?

Веждите на лорд Марк се размърдаха застрашително, но Рейвън-сенсей отговори спокойно:

— Само тези двамата. — След което Тенбъри им направи път да влязат.

Сузе-сан седеше до прозореца, пиеше нещо, което едва ли беше чай, и играеше маджонг с медтехник Танака; явно Тенбъри току-що беше станал от третия стол. При появата на лорд Марк и неговата група двете жени се ококориха.

— И сега к’во, Рейвън? — каза вместо поздрав Сузе-сан. — Мислех, че сме се разбрали. Кога ще си получа двете съживявания, питам аз?

— Обмисляме промяна в Сделката — отговори Рейвън-сенсей.

Сбръчканото лице на Сузе-сан се сбръчка още повече.

— Вместо две, какво ще кажете за две хиляди? — добави той.

Веждите й литнаха нагоре, но останалата част от бръчките й продължиха да се въсят. Въпреки това Сузе-сан им махна да не висят на прага и те влязоха един по един и седнаха. Най-напред Рейвън-сенсей й представи консул Ворлинкин, макар че предвид възвратно-постъпателните му движения на нейна територия през последните дни Сузе-сан несъмнено бе осведомена подробно за особата му от собствени източници. Джин й кимна и завъртя многозначително очи към консула, в смисъл: „Този е готин тип.“ Тенбъри беше приседнал на перваза на единия прозорец, мръщеше се и си подръпваше брадата.

Рейвън-сенсей продължи с представянето:

— Мадам Сузуки, позволете да ви представя моя работодател, лорд Марк Воркосиган — той е по-малкият брат на лорд-ревизор Майлс Воркосиган, — а това е неговата партньорка госпожица Карийн Куделка. Лорд Марк е съсобственик на „Дърона Груп“, ескобарската клиника, където работя и аз.

— А кой е другият съсобственик? — попита Сузе-сан, впила поглед в лорд Марк.

Лорд Марк се поклони леко и каза:

— Доктор Лили Дърона. Която освен това е основател и клонингов прототип на първоначалната група Дърона от Джаксън Хол. Аз се сдобих със своя дял в предприятието преди десет години, когато подпомогнах групата в намерението й да се отцепи от тогавашния си собственик барон Фел и да емигрира на Ескобар.

— И ти ли си лекар? Или учен?

Лорд Марк поклати глава.

— Предприемач съм. Основният ми интерес в научните изследвания на Дърона е да подпомогна всячески разработването на алтернативен метод за удължаване на живота, който да изхвърли завинаги от бизнеса мозъчната трансплантация в клонирано тяло.

— Този метод е незаконен! — възкликна медтехник Танака.

— Не и на Джаксън Хол. За жалост.

Джин дръпна Ворлинкин за ръкава и прошепна:

— За какво говорят?

Той се наведе и прошепна в отговор:

— Някои лоши, но богати хора се опитват да си върнат младостта чрез операция, при която мозъкът им бива трансплантиран в тялото на клонинг, който е специално отгледан за тях. Много опасна операция, а мозъкът на клонинга винаги умира.