Читать «Криожега» онлайн - страница 169

— Да — каза бавно Сузе-сан. — Трябва да помисля. — Наведе се напред и натика корковата тапа в гърлото на четвъртитата си бутилка. Ръката й леко трепереше. — Тенбъри, заведи ги да разгледат. Покажи им всичко, което ги интересува.

Тенбъри кимна и се надигна от перваза.

— Хайде, идвайте…

Изнизаха се след Тенбъри, всички освен Сузе-сан и старата Танака, които сбраха глави още преди вратата да се е затворила. Когато излязоха в коридора, Джин се лепна за консул Ворлинкин и му прошепна:

— Какво стана? Нищо не разбрах. Защо се ядоса Сузе-сан?

Вървяха последни, но не толкова назад, че другите да не ги чуват. Ворлинкин се почеса по брадичката, сведе поглед към Джин и сниши глас:

— Ако лорд Марк има необходимите пари, а той, изглежда, ги има, може да купи комплекса със или без съгласието на мадам Сузуки. Може да направи… е, не чак каквото си иска, защото всичките криотрупове долу са значителен пасив, но на теория би могъл да прогони всички ви като самонастанили се и да изхвърли бившите ти съквартиранти на улицата.

— Но това е лошо! — каза възмутено Джин.

Госпожица Куделка му хвърли поглед през рамо, поглед и странна усмивка. Джин се изчерви до ушите.

— Струва ми се, че има предвид нещо друго — промърмори Ворлинкин, — но тепърва ще видим какво е намислил.

Джин смръщи вежди в опит да подреди пъзела.

— Защо Майлс-сан е лорд Воркосиган, а брат му е лорд Марк, щом фамилията и на двамата е Воркосиган?

— И двамата са синове на граф Арал Воркосиган. Твоят, ъъ, приятел Майлс-сан е лорд Воркосиган, защото е наследник на баща си. Лорд Марк, като по-малък брат, има право да носи титлата „лорд“, но без политическите отговорности, които произтичат от графската титла.

— О.

Вървяха след Тенбъри и новите бараярци. Джаксънианци. Каквито ще да бяха. Щом лорд Воркосиган и лорд Марк бяха братя, че и близнаци, как така са били отгледани на различни планети? Дали пък онази зловеща история с клонинги нямаше нещо общо и с тях? И онова петгодишно момче, онова с многото имена, които дори баща му, изглежда, не можеше да запомни, и то ли беше лорд някой си?

Джин си спомни казаното от Майлс-сан, как баща му го пускал да седи при него по време на работни срещи, стига да не вдигал шум и да не пречел. Стисна решително устни и се постара да не изостава.

Два часа по-късно Джин се прозяваше. И се чудеше дали се е случвало Майлс-сан да заспи на някоя от онези срещи. Може би работата на баща му е била по-интересна от това. Тенбъри-сан ги разведе навсякъде — по всички етажи и дори на места, които Джин не беше виждал досега. Разговорите бяха скучни — за финанси, канализация и законови разпоредби. Само възрастните можеха да говорят толкова дълго на такива безинтересни теми. За клонинги и медицински убийства изобщо не стана дума, нито веднъж. Тенбъри-сан не пропусна да се изфука с работилницата, инструментите и хитрите си трикове. Лорд Марк слушаше безизразно, а госпожица Куделка откровено го насърчаваше да дрънка още и още, като задаваше все нови и нови въпроси. Джин вече се чудеше дали да не ги зареже и да се върне в реанимацията. Може майка му и Мина да се бяха събудили. А и започваше да огладнява.