Читать «Криожега» онлайн - страница 167

— Гадост!

— И аз мисля така — кимна консулът, после отново впери поглед в лорд Марк и даде знак на Джин да мълчи и да слуша.

Лорд Марк събра пръсти почти както го правеше Майлс-сан и каза:

— „Дърона Груп“ обмисля възможността да разшири криосъживителната си дейност на Кибу-дайни.

Сузе-сан изпуфтя пренебрежително:

— Това би било чиста загуба на… Чакай! Криосъживяване ли рече? А не криосъхранение?

— Криосъхранението очевидно е една напълно зряла индустрия тук, която е достигнала пълно насищане на пазара и не е оставила свободни ниши за новосъздадени дружества. От друга страна, налице е арена, към която местните криокорпорации очевидно не проявяват интерес и която предлага далеч по-големи възможности. Според Рейвън във вашия комплекс държите на съхранение повече от две хиляди криоклиенти, чието замразяване е било нелицензирано и на практика незаконно. Пасив, който прави комплекса непродаваем за настоящия му собственик, някой си Теодор Фува.

— Да, когато онзи идиот купи комплекса с идеята да събори сградите и да строи нещо друго, не знаеше, че ние сме тук. Опита се да реши проблема си с палеж. Не повтори обаче… — Сузе-сан замълча за миг. — Между другото, вече са по-близо до три хиляди.

— Още по-добре.

— И как смятате да се отървете от тях?

— Как ли? Просто ще ги съживим и ще ги пуснем да си вървят на собствен ход.

Сузе-сан изсумтя.

— Само ако сте намерили лекарство против старост.

Странна усмивчица разтегли устните на лорд Марк и зъбите му за миг лъснаха.

— Може и така да се каже.

Медтехник Танака вдигна рязко глава. После попита бавно, сякаш тръпнеше какъв ще е отговорът:

— С какво разполагате?

— Не с извора на младостта, уви — отвърна лорд Марк. — Но с малко късмет може да се окаже извор на средната възраст. Изглежда, няма ефект при хора под шейсетте, но оттам нагоре маха двайсетина годинки като стой та гледай. Засега. Не е хапче, което да глътнеш еднократно — по-скоро е нещо като коктейл, но работим и в тази насока. Отделът ни за изследователска и развойна дейност вече приключи виртуалните тестове и тестовете с живи бозайници и има готовност да премине към клинични изпитания върху хора.

— Досега не сте провеждали изпитания върху хора, така ли? — попита Танака-сан.

— Само веднъж — вметна Рейвън-сенсей.

— Едно изпитание?

— Един човек. Лили Дърона, по-точно — каза Рейвън-сенсей. — Сигурно можете да си представите какво означаваше това за всички нас.

— Можете ли да гарантирате резултатите от лечението?

— Не, разбира се — каза лорд Марк. — Нали затова му викат „изпитание“. Но след като го приложим върху две-три хиляди обекта с различни здравословни и възрастови характеристики, всички дефекти ще бъдат изчистени.

— Никога няма да получите разрешение за клинични изпитания — каза Сузе-сан.

— Напротив. Ескобар има договорни отношения с Кибу-дайни за обмен на лицензионни споразумения в областта на медицината. Всяка лаборатория, болница или изследователски център, които реша да купя тук, ще преминат под регулаторния чадър на „Дърона Груп“ веднага щом покупко-продажбата бъде регистрирана. Няма нужда да мътим излишно водата, като подаваме тук целия набор документи, които вече са одобрени на Ескобар. — Лорд Марк потърка двойната си брадичка. — Ако изпитанията са успешни, само след две години комплексът ще мине на самоиздръжка без финансови инжекции отвън.