Читать «Радост» онлайн - страница 90

Когато тя му призна любовта си, той се разтопи от удоволствие, но все още не беше достатъчно. Той беше алчен мъж. Обичаше я твърде много, за да я пожелае единствено като съквартирантка. Искаше я като съпруга. Искаше да е обвързан с нея с всички възможни вериги, които предлагаше съвременната цивилизация.

Това го поставяше в положение на мат.

Ако истински обичаше Джини, не можеше да я принуждава да приеме брак. Страхът й от самата институция брак имаше дълбоки корени и той трябваше да се съобрази с този страх. Обичаше я твърде много, за да я въвлече в нещо, което я ужасяваше.

Но я обичаше твърде много и за да се задоволи само със съжителството на любовници. Примитивната му същност отстъпваше пред вековната потребност. Той трябваше да знае, че жената, която обича, му принадлежи по всякакъв начин. Чувстваше, че докато тя се страхува от брака с него, по някакъв начин се страхува от пълно обвързване с него. А тази мисъл стряскаше Райърсън.

Част от нея все още не му принадлежеше.

Този проблем не му даваше мира, ни денем, ни нощем. Райърсън отпи още една глътка коняк и се зачуди колко дълго ще може да понесе това мъчение. Вероятно той щеше да се научи да живее с него. В края на краищата, Джини щеше да е както в леглото му, така и в живота му. Какво повече може да иска един мъж?

Райърсън знаеше „много повече“. Той тихо изруга. Истината беше, че никога нямаше да е сигурен в нея, докато тя не поемеше риска да се омъжи за него. Мисълта, че тя все още се съпротивляваше на брака, провокираше в него усещане за придирчивост.

Райърсън разклати коняка в чашата и присви очи, докато разсеяно наблюдаваше малката лодка в заливчето.

— Райърсън?

Тихият глас на Вирджиния, изпълнен с въпроси, го изведе от бляновете му. Той обърна глава и леко се усмихна. Тя изглеждаше мека, сексапилна, и безкрайно желана в кадифената си роба. Доста преди това той беше свалил бодито, а после тя не го облече. Косите и бяха в безпорядък, нозете й боси. Той видя, че Вирджиния беше забравила да свали гривната. Тя помръдна ръка и скъпоценните камъни затанцуваха в сенките.

— Защо си станала? — попита Райърсън и протегна ръка.

Тя пристъпи към него в обятията му.

— Събудих се, а теб те нямаше.

— Това притесни ли те?

— Да.

Той стегна прегръдката си.

— Досега трябваше да си разбрала, че никога няма да съм твърде далеч.

Тя замълча за миг.

— Знам.

— Обичам те, Джини. Няма да се опитвам да те притискам. Няма да те замъкна пред олтара. Не искам да те принуждавам да направиш нещо, което те плаши, като сключването на брак. Ще правим, както ти искаш.

Тя обгърна с ръце шията му и нежно го целуна.

— Благодаря ти. Благодаря ти за всичко.

— Не ми благодари. Нямам никакъв избор в тази ситуация — измърмори той и вдиша уханието на косите й. — Искам ти да си щастлива с мен, Джини. Не желая да търсиш изход или да живееш със страх, че ще попаднеш в капан.

— Щастлива съм.

— Единствено това има значение сега. — Той я хвана за косите и нежно изви главата й назад, за да я целуне. Чу тихата въздишка и почувства твърдите очертания на гърдите й под робата. Кадифената материя се отвори и Райърсън насочи взор към дълбоките, чувствени сенки там.