Читать «Радост» онлайн - страница 88

— Стой тук, Райърсън.

— Къде отиваш?

— Да се приготвя за лягане.

— Ще ти помогна — прояви готовност той с поглед, в който прозираше и леност, и разгул.

— Не сега. Просто стой тук.

Тя отиде в спалнята и затвори вратата след себе си. После бързо отвори куфара и измъкна скандалното боди. В очите й блещукаше сексуална игривост, докато се събличаше и когато се мушна в чувственото подобие на бельо. След като приключи, застана пред огледалото и се опита да определи ефекта.

Бодито представляваше мрежа от коприна и дантела. Не прикриваше почти нищо от зрялата й фигура. Вирджиния малко се разколеба. Този стил на бельо все още беше нов за нея. Имаше нужда от малко увереност в движенията си. Тя отвори дамската си чантичка и извади гривната.

Почувства се много по-смела, след като сложи смарагдите на ръката си. Пое си дълбоко въздух, отвори вратата и закрачи по коридора.

Райърсън беше коленичил на едно коляно и ровеше огъня, когато тя се появи на вратата зад него. Той погледна през рамо и очите му засияха по-силно от пламъците в огнището.

— Ела тук — промълви той и остави ръжена. После замря в омая.

Вирджиния бавно се приближи. Във вените й пулсираше вълнение, любов и вълшебно чувство за усамотение.

— Според Деби ти си последният мъж на земята, който би купил такова нещо за жена — прошепна тя, — но знаеш ли какво?

— Какво? — Той се присегна и я привлече долу на килима до себе си. Пръстите му се плъзнаха под копринената мрежа. Изглеждаше очарован.

— Никак не се учудих, когато това нещо падна от торбата в ресторанта. — Погледът й се смееше. — По някакъв начин то наистина приличаше на нещо, което би купил, заради самото хрумване.

Той се усмихна широко и се протегна до нея. Наблюдаваше играта на отражението от пламъците по кожата й.

— За първи път ме спохожда такова хрумване. Имаш ли представа какво самообладание се изисква от един мъж, за да влезе в магазин за бельо и да поръча такава дреха? — Той свали презрамките. Дантелата едва прикриваше гърдите й.

Вирджиния обви врата му и го привлече.

— Може би скоро ще намеря смелост да ти купя секси мъжки слип.

— Не си прави труда — посъветва я той. — Аз имам задръжки. — Той бавно свлече бодито до бедрата й и с пръсти започна да глади гърдите й с явно удоволствие. — Кажи ми още веднъж, че ме обичаш, Джини.

И тя му го каза. Отново и отново му го казваше, докато той изцяло съблече бодито и я предразположи за ласките си.

Райърсън я възнагради с възбуждащи, съблазнителни целувки, които накараха тайните кътчета по тялото й да разцъфнат. Когато той наведе глава и целуна росата на цветчетата, Вирджиния се притисна в него и извика от удоволствие и облекчение. Остана в прегръдката му, като продължаваше да потреперва лекичко.

— Обичам те, Джини.

Тя вдигна поглед към него, щом той се надвеси над нея. Очите му казваха същото, докато той плътно проникна в нея.

Десета глава

Доста по-късно същата нощ Райърсън се измъкна от леглото и се обърна да погледне спящата там жена. И двамата бяха изтощени от любенето, но откакто пренесе Вирджиния в леглото, той не можеше да заспи. Беше минало два след полунощ.