Читать «Радост» онлайн - страница 92

Но преди Райърсън да успее да помръдне, човекът на кея отвори металната врата на гаража за лодки и влезе вътре. Вратата остана отворена. Райърсън издиша и тихо се придвижи по килима от влажни борови игли към страничната стена на сградата.

Не можеше да изпусне този шанс. Ако стигнеше до вратата навреме, щеше да я затръшне и да я заключи отвън, като по този начин мародерът оставаше в капан в гаража.

Той вдигна пушката и леко скочи на кея. Беше само на един фут от отворената врата, когато човекът в гаража реши да излезе.

Зле разчетено време.

Райърсън се хвърли към металната врата. Мародерът се затича направо към затръшващата се врата и се чу вой на сподавена ярост. На кея изтрополиха пушката и фенерчето, които човекът държеше, когато металната врата се стовари върху дясната му ръка. Оръжието се провря между дъските и цопна в тъмната вода. След него и фенерчето. Мъжът отскочи назад в тъмния гараж и хвана наранената си ръка.

— Не мърдай — тихо каза Райърсън. Той застана на прага, опитвайки се да види жертвата си в тъмнината. Здраво държеше пушката в ръце.

Непознатият за миг се загледа в него, невъзможно беше да се види лицето му в сенките. После изчезна, като отскочи от лъча слаба светлина, който се процеждаше през открехната врата.

— По дяволите.

До тук беше с номерата на Рамбо. Райърсън скочи през вратата. Трябваше да се движи бързо.

Непознатият се стрелна срещу него и двамата се сборичкаха в тъмнината на дървения под.

Докато се търкаляха, Райърсън си помисли дали онзи не носи нож. Бригман беше убит с нож, а ченгетата от Торалина казаха, че убиецът е знаел какво прави.

И Райърсън, и нападателят му се бореха на сляпо. Райърсън се опита да стовари пушката върху главата на мъжа, но успя само да удари някакво метално въже. Отвратен, той захвърли пушката и се съсредоточи в силата на ръцете си, за да спечели тази безмълвна битка на живот и смърт.

Не беше нужно да има добро нощно зрение, нито да е изпълнен с отчаяние, за да нанесе няколко силни удара. Райърсън понесе два удара, един в гърдите и един в рамото, преди сам да предприеме атака. Когато и това се случи, той с удоволствие чу шум от пукане. Противникът му измуча и неистово се метна във въздуха, опитвайки се да блъсне Райърсън.

Онзи беше едър. Достатъчно голям, за да помете Райърсън за секунда. Преди да успее да го сграбчи, онзи се строполи. Райърсън застана неподвижен, опитвайки се да успокои дишането си. Не виждаше нищо и знаеше, че единственото му преимущество е, че и другият не вижда.

Той чу тежкото дишане в тъмнината и го последва отблизо, като се молеше собственото му дишане да не издава къде се намира. Водата тихо обливаше дървения под.

Една дъска изскърца и Райърсън почувства, че кеят поддава. Мародерът се опитваше да го намери в тъмнината. Райърсън остана на място, мъчейки се да определи собственото си местоположение. Той предпазливо протегна ръка и напипа метална кутия с инструменти. Сега вече знаеше къде се намира. Сети се за рибарската мрежа, която беше оставил до кутията с инструменти.