Читать «Радост» онлайн - страница 4

Трябва да е онзи същият Райърсън, когото сестра й беше споменавала няколко пъти по телефона, мъжът, с когото Деби напоследък излизаше. В гласа му не прозираше щастие. Нито напомняше на заслепен влюбен. Вирджиния се зачуди какво ли беше направила Деби този път.

Тя предпазливо отключи вратата и я отвори. Погледна огромния, мокър мъж на прага си с лошо предчувствие. Наложи се да повдигне глава, за да срещне неговия поглед — нещо необичайно за нея. Вирджиния — Елизабет беше висока метър и седемдесет с обувки. С един бърз оценъчен поглед тя определи височината на приятеля на сестра си: около метър и деветдесет. Същият поглед й подсказа, че думата „приятел“ не е точна. Този мъж наближаваше четирийсетте и имаше вид на човек, който е имал нелек труден живот.

Липсващите инициали тутакси изникнаха в съзнанието й, Ей Си. Очевидно Ей Си Райърсън не беше очарован, че се намира тук по това време на нощта. Дрезгавата жълта светлина от входната площадка откриваше агресивната, строга извивка на челюстта и високи скули. Очите му проблеснаха, докато с поглед я обходи от хавлията на главата до върховете на износените й пухкави пантофи.

— Вие не сте Деби.

— Не, не съм — отвърна тя, изпитвайки неудобство от небрежния си вид. Този небрежен вид изглежда чудесно, когато си на осемнайсет, но на трийсет и три не беше толкова привлекателен. — Аз съм Вирджиния — Елизабет. Вие да не сте Ей Си Райърсън?

— Според последната проверка на шофьорската ми книжка, да. Деби тук ли е?

— Не.

— Добре. — Той изглеждаше неочаквано доволен от новината.

Вирджиния се стъписа.

— Върнах се у дома само преди няколко часа. Определено тя не е тук, а и няма признаци да е била. Защо? Нещо не е наред ли?

— Нищо, що се отнася до мен, но вашите родители са обезумели. Може ли да вляза и да обяснявам всичко, докато сакото ми изсъхне върху мен?

Вирджиния виновно се усмихна.

— Съжалявам. Влезте. Както виждате, току-що излизам от душа. Тъкмо щях да си налея едно питие преди лягане. От шест тази сутрин пътувам със самолети и се мотая по летища.

— Познато ми е — рече Райърсън и влезе през вратата. — На човек му е нужно известно време да се отърси. Завинаги ще съм ви благодарен, ако ми позволите да се присъединя към вас. И аз трябва да се отърся от нещо.

Очите на Вирджиния се разшириха от изненада. Тя беше истински шокирана.

— Да се присъедините към мен?

— За питието, а не в леглото — тихо отвърна той. Топлина нахлу по лицето й. Беше странно усещане. От години не беше се изчервявала.

— О, да, разбира се. Извинете ме. Малко съм гроги. Моля, седнете — тя припряно му посочи дивана. — Ще ви донеса нещо за пиене. Какво предпочитате?

— През последните два часа си мечтая за чаша шотландско уиски. — Райърсън се отправи към камината и провери запасите от дърва. — В представите ми имаше и огън. Нещо против да го запаля? Мокър съм до кости.

Вирджиния се взря в него с изумление.

— Моля. Вашият въображаем свят изглежда доста приемлив.