Читать «Радост» онлайн - страница 5

— Уверявам ви, така е. Аз съм обикновен човек с обикновени фантазии.

Вирджиния отново се изчерви от замисленото изражение на сребристосивите му очи.

— Дайте си сакото.

Той охотно го изхлузи, а отдолу се показа риза в класически бял цвят и вратовръзка на традиционни райета. Не беше очаквала гаджетата на Деби да носят такива дрехи. Вирджиния постави също толкова класическото сако на облегалката на стола.

— Аз… ще проверя дали има уиски. — Тя се оттегли в кухнята.

Нещо доста странно се случва тук, помисли си Вирджиния като измъкна старо, прашно шише с уиски и наля една солидна доза в стъклена чаша. Тя погледна нивото на питието в чашата и доля още мъничко. Ей Си Райърсън беше огромен човек.

Удивяваше я масивността му. Придаваше му усещане за здравината на гранит, а това не беше характерно за мъжете, които се въртяха около Деби. Те по-скоро бяха слаби, неразсъдливи и напълно откачени. Освен това, Райърсън беше по-възрастен от всичките й гаджета. Тя беше двайсет и четири годишна и изпълнена с енергия, предпочиташе мъжете на възраст, близка до нейната. Веднъж беше споделила, че по-лесно се оправя с тях.

Още няколко неща в Ей Си Райърсън удивяваха Вирджиния. Той се оказа доста по-мрачен и по-труден, отколкото си помисли в началото. Определено не беше от любимия тип на Деби, този на юпитата. Тя обичаше мъжете около нея да са модерни и да си падат по авантюрите. Тези, които до два сутринта биха танцували хард рок и биха празнували през цялото време на следващия ден на някое корабче в езерото Вашингтон.

Вирджиния имаше силно предчувствие, че Ей Си Райърсън не беше от мъжете, които можеш да въртиш на пръст. На себе си наля чаша вино и се върна във всекидневната с двете питиета. Беше време да се изяснят. Райърсън коленичеше до пода пред камината. Беше успял да запали едно малко пламъче и внимаваше то да не изгасне. Тя забеляза, че вратовръзката му беше разхлабена.

— Благодаря — тежко каза той, — имах нужда от това.

— На вашите услуги.

Вирджиния се отпусна на дивана и сложи виното си върху масата пред себе си. Наблюдаваше Райърсън, който внимателно постави още едно дърво на огъня и се изправи на крака. Много голям мъж, отново си помисли тя. Но излъчваше само стройна, мускулеста сила. В строгия му силует нямаше мекота. Огромен, но уютен и вдъхващ сигурност. Внезапно се замисли кое провокира тези думи в главата й. Като изключим баща й, тя рядко мислеше за мъжете като за хора, които създават уют или сигурност.

Райърсън се отправи към дивана, но се спря щом видя компактдиск плейъра на една маса. Постоя до колекцията от дискове, толкова, че да избере нещо на Моцарт, след което сложи диска в плейъра. Когато стаята се изпълни с кристалните звуци от концерта за пиано, Райърсън поклати глава със задоволство и се отпусна на срещуположния край на дивана. От теглото му се образува значителна извивка сред възглавниците.

— Да пием за спасението ми — въздъхна той и протегна напред нозе. Сетне отля малко уиски в огъня.

— От кого и от какво точно сте се спасили, господин Райърсън? — попита Вирджиния малко троснато.