Читать «Тронът на фараона» онлайн - страница 53

Обедното слънце светеше право над Лабиринта и палещите му лъчи безпощадно горяха главата на Оунис. На небето нямаше нито едно облаче.

И изведнъж… Какво става? Слънцето започна с неимоверна бързина да тъмнее, като че угасва…

Лъвът изплашено се спря, издигна се на предните лапи, тревожно зарева и повдигна очи към небето, като че ли оттам го заплашваше опасност. Народът, който съзерцаваше човека и лъва, смутено се развълнува. Сред телохранителите на фараона също се забеляза някакво вълнение.

Оунис погледна към небето и погледът му пламна: да, яркото слънце гаснеше сред деня. Единият му край беше почернял и черната сърповидна ивица растеше, като се разширяваше и беше обхванала вече четвъртината на слънчевия диск.

Тълпата глухо се вълнуваше, виждайки в това зловещо знамение. Озирис-Ра закрива божественото си лице от верните синове на Египет…

— Мъже египтяни! — разнесе се по целия лабиринт мощният глас на Оунис. — Мъже египтяни! Вие виждате: лъчезарният бог Ра си закрива лицето, за да не види подлото престъпление, което трябва да се извърши тук. Внимавайте, мъже на Египет! Знайте: аз съм фараон Тети, когото вие считахте за загинал. Да, аз съм Тети! Погледнете ме в лицето!…

— Тети! Възкръснал от мъртвите! Жив Тети! Чест и хвала на великия воин! — се раздаде в отговор от много уста.

— Убийци! Искаха да убият Тети! — ревеше възбудената тълпа в отговор.

А слънцето гаснеше. Гаснеше с поразителна бързина. И в зданието на Лабиринта се подемаше дива, кървава бъркотия тълпата нахлу като поток и смете стражата, която заобикаляше от всички страни ложата на бледния, неподвижен фараон Пепи.

— Спасявайте фараона! — извика някой.

— Кого, кого да спасяваме? Пепи или Тети? — отговаряше тълпата.

В това време лъвът, който дебнеше Оунис, скокна върху стареца. Оунис отскочи встрани. Бързо, като удар от мълния засвири мечът в могъщите му ръце.

И тълпата зарева:

— Убит! Лъвът убит!

Хората скочиха на арената, дето. Оунис, държейки в ръка меча си, стоеше, стъпил с крак върху обливащото се с кръв тяло на убития лъв.

Сетне събитията тръгнаха с необикновена бързина. Жив поток от хора, убивайки попадналите по пътя им войници и ненавистните чиновници на Пепи, се спусна, предвождан от Тети-Оунис към двореца. Пепи избяга от Лабиринта и се скри в тронната зала.

Народът настойчиво искаше главата му и Оунис — възкръсналият Тети — вървеше начело на тълпата свои привърженици да завладее трона и короната.

18. Новият господар

Нефер, която се отдели от отряда, водещ Оунис на смърт, побърза към двореца на фараона, в покоите на красавицата Нитокрис. Принцесата даже не подозираше каква жестока участ е постигнала любимия й човек и узна за това едва когато Нефер й разказа всичко, което беше узнала от войниците.

Като разярена лъвица се спусна Нитокрис към покоите на баща си — да иска отмяна на наказанието, да го упреква в предателство. Но Пепи го нямаше: той тъкмо в това време беше отишъл да разпитва и съди доведения Оунис — Тети.

Тогава смелата принцеса реши да действува на свой риск и страх: като узна в коя гробница е затворен Миринри, тя взе отряд роби и се спусна с колесница към Некропол. Редом с нея стоеше, бледна като платно, Нефер.