Читать «Тронът на фараона» онлайн - страница 55

— Да! Но какво значи — убил? — подсмихна се Хер-Хор. — Аз просто и казах каква участ я Лака в двореца на Нитокрис. Че ще бъде робиня там, където бе мечтала да бъде царица… Тя сама ме помоли да й покажа къде да забие ножа, за да проникне право в сърцето. Аз й показах. Нали съм длъжен да се подчинявам? Нали? Та нали тя също е принцеса, такава, каквато е Нитокрис? Бедната, по-рано се наричаше…

— Сагури? — извика със скръб Тети.

— Да, Сагури! Единствената дъщеря на твоя втори брат, умрял на младини. Той ти остави Сагури с условие, че ти ще я направиш жена на Миринри. Ето я! Прави с нея каквото искаш. А аз ще си отида — произнесе Хер-Хор, хвърляйки презрителен поглед към безжизненото тяло на Нефер.

В миг се възцари мълчание. Всички бяха втрещени от зверската жестокост и низко отмъщение на върховния жрец. Никой не се съмняваше, че нещастната Нефер е паднала жертва на неговата ръка.

Гневен огън се разпали в изгасналия поглед на Тети и като се обърна към воините, той заповяда:

— Хванете го!

— Жреците на богиня Птах са неприкосновени!

Жреците на богиня Птах са несъдими от фараона! — гордо извика на приближаващия се към него воин Хер-Хор, като разтвори плаща си и показа златния лунен сърп — тайнствения мистичен символ, чието притежание обезпечаваше неприкосновеност на членовете на кастата жреци на богиня Птах.

Воините се спряха, стъписвайки се пред лунния знак на върховния жрец! Не, това е немислимо… На това не ще се реши никой, даже ако го заплашваше смърт.

Хер-Хор, тържествувайки, повдигна ръка със свещения символ и тръгна към вратата. Беше на прага, когато изведнъж кракът му се подхлъзна. Бе стъпил в локва кръв, изтекла от гърдите на убитата от него Нефер-Сагури. Жрецът падна. И падайки, той изпусна талисмана си.

С бързината на мълния в ума на разгневения Оунис-Тети блесна мисълта да се възползува от този момент. Сякаш самата съдба, възмутена от безнаказаността на злодея, даваше в ръцете на стареца съдбоносния меч. Според законите на Египет жрецът е неприкосновен, докато в ръцете му е свещеният талисман, символ на богинята. Но талисманът падна от ръцете на подхлъзналия се жрец — следователно…

Решението бе изпълнено от Оунис също тъй бързо, както се яви. Преди Хер-Хор да успее да допълзи до изпуснатата „Златна луна“, Тети вече стоеше при него с меч в издигнатата си ръка.

— Де е „Златната луна“? Покажи знака, който пази живота ти! — викаше той, издигайки меча над жреца.

И сетне, като се обърна към изпълнената с воини зала, каза:

— Гледайте, воини! Той няма „Златна луна“. И аз, фараонът Тети, сам го наказвам за извършеното от него злодейство!

Мечът тихо и бавно се приближи към гърлото на гърчещия се Хер-Хор.

— Убий го, велики Тети! Убий го, фараоне. Той е достоен за смърт! — викаха воините, възмутени от убийството на невинната девойка.

И мечът се впи в тялото на Хер-Хор. То потръпна и замря. Всичко беше свършено…

А в широко разтворените врати на залата навлизаше шумна тълпа, ликуваща и огласяща въздуха с викове.

— Тети! Тети се върна! Да живее великият непобедим воин Тети, господарят на Горния и Долния Египет!