Читать «Тронът на фараона» онлайн - страница 52

— Оунис! Открит си! Предан се! В името на фараона!

Жрецът се огледа наоколо. Бяха му отрязани всички пътища за спасение. Да се защитава беше немислимо. А умори се той от вида на кръвта. Не искаше да пролива повече кръв. Та това са роби — изпълнители на чужди заповеди…

— Добре! Къде ще ме водите? — попита той офицера.

— В Мемфис. При писарите на фараона — отговори офицерът.

— А тази девойка? — Оунис показа Нефер. — Какво ще стане с нея?

— Ние нямаме работа с нея! — сви рамене офицерът. — Нека върви където иска.

И те потеглиха на път към Мемфис. Нефер ги следваше. По пътя Оунис се разговори с офицера и той, без да се стеснява, му разказа всичко, което знаеше. Впрочем той знаеше малко: някакъв млад човек бил на пир у фараона. Изглежда, че юношата е оскърбил божествения фараон: вързали го след свършването на пира и отрядът войници изпълнил заповедта на фараона — юношата затворили в една от празните гробници на Некропол.

— А дъщерята на фараона, Нитокрис? Какво стана с нея?

— Но какво общо има тука принцесата? — учуди се офицерът. — Тя се весели с прислужниците си в градините, вози се с позлатена ладия по Нил…

— Може би тя нищо не знае? — изказа съмнение Нефер. — Аз ще се опитам да и съобщя Тя, изглежда, обича Миринри.

— Иди, опитай се. Все едно, всичко загина — поклати глава старият жрец, усмихвайки се горчиво. Той беше в отчаяние от изхода на делото си. В това време отрядът дойде до вратата на Мемфис. Тук, при входа в града, Нефер се омеси с тълпата и изчезна.

След един час глашатаи тичаха от улица а улица и викаха:

„Всемилостивият фараон е осъдил на смърт важен държавен злодей, лъжец, магьосник. Осъденият ще бъде хвърлен, за да бъде разкъсан от гладен лъв, в зданието на Лабиринта всички верни поданици могат да присъствуват при наказанието. Нека народът знае как фараонът наказва престъпници, които посягат на спокойствието на царството.“

И тълпата зрители на Мемфис побърза да заеме места в арената на Лабиринта. И самият фараон присъствуваше: студен, но доволен, ликуващ. Той зае място с отряд телохранители на балкона на арената, сред която стоеше, очаквайки смъртта си, въоръжен с къс, но тежък меч, Оунис.

Народът гледаше стареца. Мнозина си шепнеха: всички поразяваше сходството на „злодея“ с покойния велик Тети. При това, говори се, че Тети съвсем не бил умрял. Може би е той. Но тогава…

Роби-нубийци довлякоха на арената клетка, в която безпокойно се мяташе гладен огромен лъв. Те отключиха вратичката, като отскочиха и се скриха зад решетката. Лъвът натисна с цялото си тяло вратичката на клетката и се претърколи като жълта топка по арената след малко се оправи и клекна на земята, готвейки се да се спусне върху жертвата си. Но пламенният му поглед се срещна с устремения върху му спокоен човешки поглед и хищникът не се реши на пряко нападение: той запълзя като котка, правейки кръг, като влачеше корема си по пясъка, тресеше гривата си и се удряше в хълбоците с жилавата си опашка.

Старецът стоеше спокойно, очаквайки нападението на царя на животните — прав, приличащ на бронзова статуя.