Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 32

Северняците не знаеха нищо за това. Част от великите мъже на света се бяха събрали в това помещение, за да се произнесат по случая им. Лийт хвърли поглед към Аркоса от Сариста и разчете изписания по лицето му страх. Надеждите му се попариха. Ако този мъдрец се страхуваше, каква надежда имаха? Каква ли ще е наградата им за обвинението на тези могъщи мъже в предателство? За един абсурден момент се надяваше, че баща му се е объркал, измислил си е всичко, че добронамерените водители на Фалта ще им простят непочтението и ще ги пуснат.

От лявата му страна седеше Хал. До него стоеше брудуонският воин, отведен до Съвета под зорките очи на Фарр и Перду. Хал бе успял да предизвика някаква промяна у суровия мъж, но Компанията по никакъв начин не бе склонна да го отвърже, така че той беше с вързани ръце, една нестабилна експлозия, чакаща само искрата. Със сигурност това доказателство Съветът не можеше да пропусне. Без съмнение истината щеше да победи, както Хал твърдеше. Моля те, моля те, моля те! — помисли си Лийт, желаейки с все сила това да се случи. — Моля те, моля те, моля те…

Срещата тръгна зле още от самото начало. Въпреки важността на момента — а може би точно заради това — суровите взиращи се в тях лица притесниха повечето от Компанията, които сведоха очи в скутовете си. Особено се затрудняваше хауфутът, пристигнал в града едва преди три дни и още не успял да привикне с характерната за инструърци навъсеност. Научните аргументи на Фемандерак не помогнаха, тъй като неизменно биваха прекъснати далеч преди да е достигнал до същината на внимателно изградените си логически конструкции. Фарр и Перду смятаха да оставят другите да говорят. Тъй като бяха жени, Индретт и Стела биваха търпени единствено ако мълчат. Това постави Манум и Кърр в ролята на говорители, обсипани с остри въпроси от неколцина съветници. Тогава Лийт неволно събори една гарафа с вода, което накара Аркосът от Табул да спре насред обширната си реч относно уменията си да разпознава придвижването на брудуонските сили и да забърше разляното със собствената си носна кърпичка.

Членовете на Съвета настояха сами да разпитат брудуонеца. Един след друг изстрелваха въпроси към него, но Последователят оставаше безмълвен. Той не разбира общия език, изкрещя наум Лийт. Казахме ви! Естествено, че няма да отговори! Когато Хал се опита да влезе в ролята на преводач, му бе заповядано да мълчи. Хал се опита да ги накара да приемат друг подход на разпит, не толкова конфронтиращ. Нищо. Дори Сараскар изглежда губеше търпение.

Изключително дебел мъж, по-едър дори и от хауфута миналата зима, се изправи на крака, вкопчвайки се в ръба на масата и заговори с брудуонеца на друг език. Войнът очевидно разбираше, защото започна да отговаря. Дебелият съветник превеждаше въпросите и отговорите — има ли армия, която планира да завладее Фалта? Не, повелителю, няма армия. Какво правиш във Фалта? Дойдох в тази изостанала страна преследвайки мъж, който окраде господаря. Този мъж в стаята ли е? Да, повелителю, седи срещу вас. На кого служиш? На Вартал, майстор Търговец.