Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 290

— Не зная — отчаяно рече Лийт, борейки се с плъзналото по гърлото му гадене. — Цялата планина просто се разтърси. Беладона каза, че това били Стражите. Видях хора да падат в зейналата пропаст. Не зная дали някой е избягал. Не зная как изобщо съм жив.

— Бела беше права — каза Маендрага. — Стражите са бдели да унищожат недостойните. Но кои са били те — вашият отряд или онези, които са ви последвали? Може би и двете — упрек проблесна в очите му. — Не трябваше да идвате тук. Предупредих ви.

— Но намерихме Джугом Арк — тихо промълви Лийт.

— Намерили сте я? — очите му се разшириха.

— В пещера на острова, донесохме я обратно на брега. Там ни чакаха Аркосът и хората му.

— Ти ли я взе?

— Аз.

— Първият след Бюрей — каза Маендрага. Пое дълбок дъх, сетне обърса ръце в плаща си.

— Къде е сега?

Лийт сви изтощените си рамене.

— Не зная. Изгубена в пропастта, под някоя скала. Би могла да е навсякъде. Изгубих я при трусовете. Изгубена е.

Но още докато изричаше тези думи осъзна, че не е, че трябва само да помисли за Стрелата, да синхронизира ума си с нея — и тя щеше да се намери. Двамата бяха свързани, никога нямаше да я изгуби отново.

Но искаше ли да я намери? Имаше ли значение, след като брат му и спътниците му ги нямаше? Имаше ли нещо, което да е от значение? Да, разбира се — каза си той. Това е по-важно от когото и да било от нас. Но тази мисъл само го накара да се почувства по-зле. Отново дългът преди любовта.

— Изгубена? — отчаяно изрева Маендрага. — Погълната от земята? Не може да бъде!

Юношата не можеше да определи дали магьосникът говори за Стрелата, или за дъщеря си. Може би и за двете. Лийт протегна ръка и помисли за Стрелата. Познатият трепет пролази по дланта на дясната му ръка. Някъде напред, леко вдясно, сред купчина детрит, Стрелата проблесна в отговор.

След миг стояха край нея. Джугом Арк пламтеше тихо, уверено очаквайки познатата ръка да я повдигне. Маендрага се приведе да я докосне, но се отдръпна още преди викът на Лийт да е затихнал.

— Изгаря! — рече младежът. — Изгаря всички, освен мен. Не зная защо.

— Тук лежи животът ми — каза магьосникът. — Поне така мислех преди, а сега не съм развълнуван. Не зная какво съм очаквал. Стрелата е пропита с магия, огромна сила, както може и да се очаква от предмет, почивал в ръката на Най-възвишения. Ала не е жива. Всеки човек е по-ценен от една реликва.

Говорейки, Маендрага затвори очи; Лийт можеше да види, че въпросният човек бе Бела.

— И все пак ценността й ще бъде голяма — каза Лийт. — Ако успее да спаси Фалта от заплахата на Брудуо.

— Няма да стори нищо подобно — разсеяно рече чародеят, умът му все още бе другаде. — Може би под заръките на Най-възвишения. Стрелата е само инструмент, символ — нищо повече.

Лийт се наведе и сграбчи стрелата силно, без колебание, не позволявайки съмнения да засенчват ума му. Снагата й бе студена.

— Как се измъкна от Аркоса и хората му? — попита Лийт. — Смятахме, че си бил заловен или убит.

— Създадох илюзия точно преди да дойдат. Внуших им, че съм голям камък, така че те не ми обърнаха внимание. Сигурно са сварили Бела неподготвена.