Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 285

— Къде е Ахтал? — извика Кърр. Загърнатите бедуини се намираха само на няколко ярда.

— Няма го! — долетя измъченият вик на Фемандерак. Безнадеждността го бе лишила от храброст и героят от Хелиг Холт бе отчаян.

— Как ще се отбраняваме? — запита тихо Хал. Той не се бе предал.

— Извадете оръжие! — каза Те Туахангата. — Стойте гръб до гръб. Изчаквайте ги да дойдат. Избирайте си един и го гледайте в очите. Истинското бойно поле е умът. Разколебайте ги с увереността си. Прогонете страха от мислите си!

Сякаш рецитираше древно бойно кредо, в което дори той не изпитваше особена увереност.

— Досега си съдрахме краката от бягане — горчиво отбеляза Илион в мълчанието преди битката. — Как ще ги убедим, че не ни е страх?

— Така! — изрева Те Туахангата. Подскочи върху един камък пред очите на белоробите диваци. Размахвайки огромната си бойна сопа, Туа изкрещя войнствено: — Каоре е пау, хе икаунахи нуи!

Думите още незатихнали, той разви омотана около кръста връв и я завъртя над главата си. От малката черупка в края й се разнесе страховит звук. Пустинниците неволно отстъпиха крачка, сетне отново поеха напред, спирайки току извън обсега на мечовете.

За момент всички стояха неподвижно. Сетне редиците на омотаните бедуини се разделиха и водачът им пристъпи напред. Вървешком размотаваше воала си и прибираше закривения си ятаган.

Възнамерява да преговаря — осъзна Кърр.

Един от хората на Аркоса скочи напред с жестока усмивка и замахна да посече беззащитния мъж. Отвратеният вик на Кърр още не бе заглъхнал, когато нож профуча във въздуха и се заби дълбоко в лицето на инструърчанина, спирайки удара му и поваляйки войника на земята. Там той потръпва миг-два, след което утихна.

Водачът не бе помръднал.

Кърр побеснял се обърна към Аркоса на Немохайм.

— Надявам се това да не е било твоя идея! — изкрещя той, но коварството и жаждата за смърт в свинските очички му предоставиха отговора.

Белоробият водач се обърна към Те Туахангата, който все още стоеше върху камъка.

— Щях да пусна всички ви — изрече думите на общия език със силен акцент, — но заради страхливостта на този мъж не ще го сторя.

Срита трупа в краката си. Сетне се обърна към останалите си пленници.

— Гледахме как пиете от водите на свещените извори. За това престъпление трябва да платите с живота си. Как смеете да отпивате от източника на животворната кръв? Чухме легендата за Хапута, когото ние наричаме а-Хами-аг-Шейх, Пустинотворец и Водоносец, Баща на живота. В почит към легендата ще пуснем разказвача.

Той се обърна и вдигна длани към челото си, сетне ги разпери в знак на почит.

— Щяхме да пуснем всички ви, след като ви кажем никога вече да не пиете от тези извори, ала сега гневът ни е разпален от подлия удар на вашия спътник. Всички останали ще бъдете вързани и отведени в Гадир Масаб, където ще бъдете продадени като роби.

— Не ще остана свободен, докато приятелите ми са вързани! — разгорещено заяви Те Туахангата. — И с какво право ни заповядваш? Ние сме свободни хора. Кой си ти, та да ни задържаш?

Зад гърба на водача бедуините заръмжаха гневно.