Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 2

Но преди заминаването Търговецът Ванио бе дошъл при него с новини за бягството на фалтанеца. Можеше ли да излезе нещо от това? Ванио бе настоял, че Рушителят проявил голям интерес към нещо или някой с название „десницата“. Можеше ли това знание да послужи на Деорк? Нямаше представа, поне засега. Ала не се бе издигнал на тази позиция с оставяне важните открития на другите, така че след като внимателно приготви неопределени думи, се обърна към лорд Вартал — негов приятел и подготвящ адептите на Махди Дащ.

Вартал споделяше Деорковото притеснение, че един фалтанец е успял да избяга от Андратан и беше съгласен, че Неумиращият трябва да бъде осведомен само при невъзможност мъжът да бъде заловен. Консултира се с Ниманек — дългогодишния си лейтенант и заедно избраха двама от най-опитните си следовници. След като се подсигуриха, че Ванио няма да предаде Деорк, четиримата Махди се отправиха след Търговеца, с ясното съзнание, че предстои кратко и бързо залавяне, последвано от обстоен разпит в покоите на Пазителя на Андратан.

Преследването наистина се оказа бързо, но повторното залавяне се забави. Четиримата Повелители на страха се отдалечиха далеч от обсега на Деорк, а пътуването, което бе определено за няколкоседмично, вече отнемаше повече от година. Много неизвестни висяха около изчезването им. Дали ги е сполетяла някаква смъртоносна несполука? Дали Неумиращият не ги е предал? Дали не играеха собствена игра? Тези тревоги помрачаваха в съзнанието на Деорк евентуалната полезност на информацията, която Махди Дащ можеха да му предоставят.

Бе открил намеци — неуловими нишки, извлечени след подробно проучване на думите на господаря — че Повелителят на Брудуо търси нещо. Нещо или някой. Би ли могло да бъде въпросната „десница“? Мотивите на повелителя му за тази рискована и скъпа инвазия със сигурност се простираха отвъд огромните богатства, които той контролираше. Отмъщението бе най-очевидно, неспоменато открито, но неизменно присъстващо във всяко брудуонско действие и отношение към Фалта. Каквито и малки действия Каннуор — да, Деорк знаеше името, макар господарят да го смяташе за забравено — каквито и действия можеше да предприеме срещу земята на Първородните — любимците на Най-възвишения, предприемаше ги с наслада. Неумиращият се гордееше с рационалността на плановете си, но рядко действаше така, когато стане въпрос за фалтанци. Може би единствената му слабост, която можеше да бъде експлоатирана. И ако господарят целеше нещо повече от съкрушаването на заклетите си врагове, то тогава силата щеше да принадлежи на онзи, който откриеше какво е то.

Може би тази „десница“ бе ключът. Деорк — дясната ръка на Повелителя на Брудуо — не можеше да пропусне загатнатата в това име заплаха към позицията му. Така че бе щастливо съвпадение — или умишлена обида, целяща да покаже заменяемостта му — че Неумиращият бе изпратил Деорк във Фалта, за да бъде крайъгълен камък на плана му. Доверието бе породено от незнание — позицията и животът на Пазителя на Андратан зависеха от поддръжката на това незнание. А някъде из пустошта на Фалта бродеха четирима, носещи знание, което можеше да му предостави ключа — може би към невъобразима власт, а може би поставяща го в немилостивите ръце на господаря.