Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 5

— Да гледат — бе отговорът. — Присъствието им не я осквернява. Тя струваше много повече от когото и да било от тях.

— Никога няма да разбера защо никой не се притече на помощ.

— Подобна страхливост ме кара да се срамувам, че съм фалтанец — каза Фарр с горчивина.

Фемандерак изръмжа в знак на съгласие.

— Тези „хора“ — думата се отрони от устата му като обида — твърдят, че са преки потомци на рода Ландам. Доблестта на Фурист, Аркос Ландамски, е равна на тяхната страхливост.

— Ще имаме ли някакъв успех в подобен град? — запита старият фермер с почернен от съмнение глас, сякаш в смъртта на Парлевааг разчиташе кончината на приключението им. — Къде са Часовоите?

Фарр се обърна към него:

— Приятелю, ти знаеш повече от мен, ала може би и двамата не знаем много. Боят свърши, сега започва дипломацията. Трябва да седна сред задните редици и да мълча. Само ако Уайра беше още жив! Словоохотливостта му щеше да служи на Компанията добре.

Самотният Сторрсен въздъхна.

— Ако дипломацията не помогне, остава ми само да се надявам да загина в битката срещу брудуонците с такова достойнство, както умря и брат ми.

Кърр не отговори. Наместо това започна да си мърмори, достатъчно високо, та Лийт можа да дочуе.

— Защо сега? Защо не когато бях млад и можех да въртя меч? Защо сега, когато съм стар и слаб?

С тежка въздишка старият фермер се обърна и отново влезе в града, съдържащ всичките им надежди; останалите го последваха.

Същата вечер Компанията се запозна с Фоилзи. Научавайки за случилото се пред портата, тя настоя да останат у дома й, предлагайки им почистените стаи над мазето.

— Никакви пари! — надви протестите им тя. — Не можете да спите по улиците. Това е най-малкото, което мога да сторя, след като никой друг в града не си е мръднал пръста. А и има забрана за излизане след мрак, така че няма как да търсите друго място.

— Забрана? — попита старият земеделец. — Какво става?

— Старата песен на Ескейн — рече Фоилзи, сякаш това отговаряше на въпроса. Изглежда не забеляза — или избра да не забелязва — въпросителните погледи, които отговорът й породи. Ако не бяха толкова изтощени, пътниците от Компанията щяха да настоят за повече подробности, но седмиците бродене, дните напрегнато бягство и внезапната мъка им бяха дошли в повече, така че подириха леглата рано.

И останаха в тях чак до обед. След храната се събраха в мазето, за да обсъдят положението. Тогава Лийт представи както трябва Фемандерак на групата, разказвайки подробно ролята на стройния мъж в бягството им от Адунлок — история, докарала на философа множество похвали от Манум и Индретт.

— Видях ви! — каза Търговецът с оживено лице. — Стояхте на южната страна на Клоувънчайн, помислих ви за врага. Дължа ти благодарности! Свиренето ти в пещерите под Адунлок спаси живота ми.

Той посочи към арфата, окачена на раменете на Фемандерак, сетне обясни как неземният звук разсеял уайдузкия боец.

— Много бих искал да те чуя отново.

Фемандерак се усмихна, абсурдно дългото му лице се осени със странен блясък.