Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 6

— Ела с мен на пазара днес — рече той. — Там свиря за хората — събират се да слушат и получавам малко пари.

— Достатъчно да си позволим по-добра квартира? — запита Стела. Леглото й бе неудобно, на буци и пълно с дървеници.

— Със сигурност бихме могли да намерим нещо по-добро — потвърди Фемандерак. — Ала е малко вероятно да попаднем на друга хазяйка като Фоилзи.

— Във всеки случай — намеси се Перду, — парите може да ни потрябват за нещо по-важно от квартира — и погледна прямо към високия философ. — При положение, разбира се, че си с нас… и че се съгласиш да използваш парите си за каузата на Компанията.

— Може би трябва да поговорим за Компанията и приключението ви. — Фемандерак се надигна от ниското канапе и започна да крачи из стаята. — Имам много въпроси към всички ви.

Кърр на свой ред се изправи:

— А можем ли да ти поверим отговорите?

— Да ми ги поверите? Какво бих могъл да сторя с тях, че да навредя на каузата ви?

— Да ги продадеш на инструърци, например — гласът на фермера внезапно освирепя. — Убеден съм, че градската стража с радост ще узнае нещо повече за нас. Не обичам предателите.

С пламнали очи, Фемандерак отиде до стареца.

— Това е само съвет. Този тип приказки не ще ви отведат никъде в града. Миналата година престоях тук три месеца, опитвайки се да получа разрешение за архивите в Залата на знанието. Бюрокрацията е много трудна за заобикаляне и изключително тромава. С Желязната врата ще имате само един шанс. Подобни приказки ще направят от приятелите ви врагове и ще направят делото ви безплодно.

Лийт откъсна увиснал конец от ръкава си:

— Разказах всичко на Фемандерак. Той е наш приятел! Кроптър каза, че ще открием приятели на неочаквани места. Малко са по-необичайните места от една уайдузка крепост — гласът му умоляваше да проявят разбиране.

— Кроптър също така предупреди, че ще срещнем хора, които изглеждат дружелюбни, но ще попречат на каузата ни — долетя гневният фермерски отговор. — Глупаво е било да говориш за мисията ни! На малцина можем да се доверим!

Лицето на Лийт почервеня и младежът седна.

Фемандерак не изглеждаше засегнат от грубите слова.

— По мое мнение човек, който спасява един от Компанията ви от ямата на уайдузите, сетне го води непокътнат до вас и не иска нищо в замяна, е достоен за доверие. Но няма значение, вече е сторено. Казаното от Лийт е истина. Зная за пътуването ви. Искате да предупредите Фалта за предстояща брудуонска инвазия и сте заловили един техен воин, който да свидетелства. Впрочем той къде е?

Кърр не каза нищо, устните му сведени до тънка бяла линия. Следовникът бе вързан в една от стаите, чиято врата беше залостена здраво — редовно проверяваха въжетата му. Притеснението от евентуално ново негово бягство продължаваше неспирно да тормози Кърр. Бяха скрили истината от Фоилзи, но беше само въпрос на време хазяйката им да открие що за човек бива държан в дома й.

Фемандерак присви рамене.

— Мога да ви помогна — рече той. — Естествено, ако искате помощ. А, повярвайте, ще ви е нужна! Отнема страшно много пари и постоянство, за да се срещнеш със Съвета на Фалта, където ще ви е нужен някой, който да представи новините ви умело и сбито. Помнете, имате само един шанс!