Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 17

Нещо в обяснението, в увереността на отговора, подразни Лийт. Старата ненавист отново започна да се натрупва у него.

— Смятах, че си ядосан на отшелника — рече той. — Никой от нас не може да те разбере! Той не беше сторил нищо лошо.

— Не бях ядосан, страхувах се за него. И все още го правя. Той не се е научил да използва дарбите си. Подобно на див кон мечтае за най-високите пасбища, но не разполага с дисциплината да иде там. Не ще може да ги достигне, докато не е свикнал с юлара.

В ума на Лийт започна да се заформя нещо.

— Почакай малко! Ако всички сме агнета — включително и ти — какво ти даде правото да чупиш крака на отшелника? Как би могъл да разбереш онова, което никой от нас не осъзнава? И когато е свикнал с юлара, кой ще възседне коня до онези пасбища?

Хал се усмихна.

— Забележителни въпроси! Чувам неща, подобно на отшелника. Но за разлика от него действам само когато имам разрешение.

— От зъл бог? Как го понасяш?

Хал не каза нищо в лицето на нарастващия гняв на брат си.

— Не ще да зная божество, което наранява хората. Не искам нищо общо с бог, който троши краката на хората и нарича това доброта. Не ми трябва бог, който изоставя хората си.

Хал се извърна към него.

— Както Манум изостави нас? Прояви търпение, Лийт! Един ден ще си в състояние да му простиш.

— Само ако аз реша това! — изстреля Лийт, преди да успее да се овладее. — Може би той не заслужава прошка. Мразя всички тези приказки за доброта и опрощение и милост. Писна ми от теб и поведението ти, Хал! Все намираш начин да се поставиш над мен. Все ти си прав, мразя това. Това е просто преструвка. Преструвка, с която компенсираш сакатото си тяло. Е, никому не се нрави. И изобщо не си толкова невинен, за колкото се представяш, братко! Наблюдавах те!

Дори изричайки тези думи, знаеше, че това не е най-добрият начин да стори нещата, че не Хал е главната му цел — просто човек, който няма да отговори на удара. И въпреки това.

— Кажи ми, братко, как надви трима могъщи брудуонски магьосници-воини? Фемандерак ми разказа нещичко за тези Повелители на страха, докато пътувахме през Трейка и Деювър. Как бихме могли да ги надвием? Кроптър ни предупреди за силата им. Аз не видях нищо такова. Какво би казал по този въпрос, братко?

Хал задържа погледа на Лийт за момент, преди да отговори. Все още беше невъзмутим.

— Не бяха точно на върха на силите си, Лийт. Седмиците сред Брейданската пустош без провизии, без гид, без тур като Уайзънт. Трябвало е да изоставят конете си. Може би всичко това е отслабило силите им.