Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 19

Пазарният ден приключваше преди залез, тъй като с падането на нощта влизаше в сила вечерният час. Това бе необичайно за Инструър, но Великият град бе в неофициално обявена война с разбунтувана местност от провинцията — Лийт не бе сигурен точно коя — наречена Ескейн. На всеки ъгъл се издигаше висок до кръста кол, приличащ на забита в земята дръжка на метла — знак за вечерната забрана. Когато Съветът обявяваше града за застрашен, градската стража поставяше червени знаци върху тези колчета, предупреждавайки гражданите да не крачат по улиците нощем, освен ако не разполагат със специално разрешение. Този обичай бе въведен за пръв път по време на брудуонската окупация преди почти хиляда години, но сега се използваше заради обирджиите и бандитите от Ескейн, промъкнали се в града, правейки опасно — така бе отсъдил Съветът — за обикновения инструърчанин да обикаля по улиците нощем.

На Компанията отне значително време да разбере точно кои бяха въпросните ескейнчани, заплашващи могъщия град. Според някои на пазара, които твърдяха, че знаели (за разлика от множеството, които просто изразявали мнение), Ескейн бил град някъде в Строукс, обеднял заради непосилни данъци и обиращ Инструър, за да оцелее. Други твърдяха, че това било тайно общество, противопоставящо се на управлението на Съвета, разположило се из мочурищата на Маремма, а имаше и такива, които мълвяха, че недоволен бивш представител на съвета събирал армия, за да завладее града. Който и да беше прав, всички се съгласяваха, че от време на време градските житници, пазари и хазни биват обирани, а в Съвета на Фалта пристигаха писма от място на име Ескейн, които поемаха отговорност за кражбите. Колкото и усърдно стражите да претърсваха провинцията, никаква следа от тази страна, град или организация не биваха открити и никой пленник, независимо от степента на мъченията, не разкри местоположението на това мистериозно място. Ескейн беше трън в гнойното месо на Съвета.

Вечерната забрана представляваше голяма пречка за Компанията в преследването на аудиенция със Съвета. Трудно беше да съберат достатъчно пари през деня, които да им стигнат да преживяват и да остане нещо и за „фонд подкуп“, като същевременно и да търсят нужните им служители. Накрая Кърр реши, че той, Манум, Перду и Фарр ще посветят следобедите си в издирването им, докато останалите продължават да събират пари на пазара.

Преживяха един труден момент с Фоилзи, която първоначално не бе уведомена за пленника им. Тя се бе разгневила, чак заплашвайки да ги издаде на градските стражи, омеквайки едва след многократните убеждения, че това е само временно, докато Съветът бъде убеден да вземе пленника. Хал им бе казал, че Ахтал няма да създава неприятности, но Компанията не поемаше рискове и го държеше заключен в допълнително помещение към мазето, използвано като килерче.