Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 15

Фемандерак се извърна към него.

— Не вярваш на историята ми?

Хал се усмихна.

— Вярвам, че ако всички правехме това, което знаем, че е правилно, нямаше да има нужда от Десница. Слушам каквото мога да чуя от Най-възвишения и се опитвам да се подчиня на думите му. Ако това е сила, то така да бъде, но не е меч, който да порази брудуонската армия. По-скоро това е мехлем да облекчи раните на живота.

— Но около теб и семейството ти има сила. Усещам го!

— Лесно е да се сбърка целостта със сила — рече Хал. — Но усетеното не може да се отнася към семейството ми, защото съм осиновен.

— Да не искаш да кажеш, че Десницата е от семейството на Манум? — попита Кърр.

— В настоящия момент съм в състояние единствено да гадая — отговори Фемандерак. — Но съм убеден, че той — или тя — е член на Компанията.

— Съвпадение, изтълкувано погрешно от изпълнен с надежда тълмач, ако ме питаш мен. — Фарр се изправи с лице, по което се бяха примесили объркване и съмнение. — Както каза Хал, стигнахме дотук с усилия, храброст и увереност, не заради някой скрит чародей. Тук сме заради саможертвите на добри хора, защото Уайра и Парлевааг пожертваха живота си за нас. Съветът на Фалта ще ни повярва заради пленения брудуонец и показанията на този Търговец. Смятам, че думите на този човек са без значение. По-добре да свири на пазара или да се върне в родината си, където очевидно оценяват подобни приказки.

— Какво те е прихванало? — обърна се Кърр към винкулчанина.

— Силните ръце винаги се смятат за даденост, а сладкодумците обират лаврите.

Кърр се намръщи.

— Нима времето на силата не изтече? Сега имаме нужда от някой с ловък език.

— И какво да прави боецът? Да седи, докато златоустият свири на арфа пред Съвета?

Веждите на Кърр се спуснаха още по-ниско. Сякаш отново се бяха върнали в неприятните дни преди появата на фодрамите. Нито бе осъзнавал колко много гората Уитвества е променила Фарр, нито че промяната може и да не бъде постоянна.

Но преди старецът да отговори, Фемандерак се изправи и отиде до дървената табуретка, върху която седеше Фарр. Винкулчанинът се изправи, за да го посрещне. Двамата стояха един срещу друг като настръхнали съперници или воини, на които предстои дуел, стройният философ издигнал се с една глава дори над този снежнокос противник.

— Всъщност съм съгласен с теб — каза Фемандерак. Цялата стая си отдъхна. — Никакви приказки не биха отвели Компанията безопасно до Инструър. Просто вярвам, че — ами — били сте напътствани от невидима сила. Бил си орисан да се присъединиш към Компанията, ролята ти още не е приключила. Може да предстоят още битки.

— О! — малко по-меко отвърна Фарр. — Значи Най-възвишеният е начело, тъй ли? И той е замислил да се присъединя към Компанията?

Фемандерак кимна ентусиазирано, без да вижда капана.

— Присъединих се към Компанията заради убийството на баща си от брудуонските бандит — рече планинджията с опасно тих глас. Тогава търпението му се скъса. — Най-възвишеният и това ли е планирал? Гледал ли е как баща ми се гърчи на земята, молейки за милост, докато го посичат и посичат, и посичат, и посичат ей така, за разнообразие? Подвиквал ли им е окуражително? — отчаянието в гласа му покърти сърцата на събраните в мазето. — И брат ми ли е бил част от този специален план? Когато той умря, за да спаси Компанията, заради обичта си към нас ли го стори — или защото Най-възвишеният оркестрирал смъртта му? Не ми трябва такъв бог! Няма да го почитам! Дай ми достатъчно остър меч и ще го убия.