Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 14

Приблизително по същото време, когато аз потеглих към Брудуо, помисли си Манум.

Фемандерак прекосил Фалта в дирене на Десницата, но нищо не открил.

— Само в Залата на знанието в Инструър вероятно можеше да се крие нужното ми доказателство, ала Съветът не ме допусна. Продължих на запад, сподирян от нарастващо чувство на неизбежност, преследвайки единствена догадка за нахождението на Десницата — откъс от загадка, указваща диреното от мен: Огън-плащеник гдез вие, Дол-долин надежда крие.

Това предизвика нов сепнат поглед от Манум и още един-двама от Компанията, но Фемандерак беше прекалено погълнат от историята, за да забележи. Той продължи:

— Несъзнателно бях навлязъл в земите на уайдузите, които ме заловиха и отведоха в Адунлок. По някаква странна причина бях пощаден, докато онези около мен биваха хвърлени в дупката. Тогава в килията ми се появи Лийт и когато ми разказа онази стара история, всичко си дойде на мястото. Фирейнс е огнената плащаница, Лулеа е долната долина…

— А Десницата? — запита Търговецът, задъхан като след дълго тичане. Не можеше да забрави ужаса, съпровождал разпита в Андратан, нито можеше да изтрие от съзнанието си заплахите и боя на брудуонците. Все за тази Десница! Дъхът му излетя бързо, спирайки, сякаш на ръба на разкритието. Може би двегодишното му изпитание щеше да получи смисъл.

Фемандерак се извърна към него.

— Надявах се да ми кажете вие.

Навън здрачът отстъпи пред мрак и Великият град потъна в поредната неспокойна нощ.

— Не съм сигурен какво да мисля — каза Кърр. — Ако съм те разбрал правилно, според теб сега във Фалта има човек — и то от Лулеа — който притежава магическа сила, някой, когото Най-възвишеният ще използва, за да надвие брудуонците. Ще бъда честен с теб — нямаше такъв човек при заминаването ни, нито някога ще има. Ако такъв живее в Лулеа, щяхме до го вземем с нас. Със сигурност Най-възвишеният щеше да нареди нещата така, че той да дойде с нас.

Или казваш, че е някой от Компанията? Избери си! Търговец и жена му, най-вероятните кандидати, макар Манум да признава, че не знае нищо за въпросната „Десница“. Нашият хауфут — селският водач — макар и достоен човек, е най-малко вероятен, изоставил мисията ни на фирейнската граница. Такива сме. Няма герой сред нас.

Фермерът се наклони напред, живо въплъщение на предизвикателството към младия дауриянец.

Фемандерак устоя.

— Ала сте надвили брудуонските воини и сте избягали от уайдузите — постижения, случвало се да убягват и на най-могъщите бойци — философът повиши глас. — Запитайте се — на вашите сили ли се дължат тези победи? Или има друга Ръка, която ви насочва и пази? Самата Десница не е нужно да е силна сама по себе си. Тя е само израз на силата. Би могла да е сред нас, а ние — дори самата тя — да не осъзнаваме.

— Доста по-вероятно е победите ни да се дължат, поне отчасти, на храбростта на членовете ни, саможертвите на Уайра и Парлевааг и водачеството, осланящо се на правдата — гласът на Хал остана тих, но думите му бяха силни.