Читать «Магьосническа ярост» онлайн - страница 9

Дъскоф не разчитаха само на алчността си, за да попълнят редиците си. Отвличането бе начинът, по който Дъскоф набираха някои от членовете си; взимаха ги млади и ги подмамваха на своя страна. Ако примамването не свършеше работа, те ги пречупваха, мамеха ги и ги променяха. Понякога бяха като военни, напълно пречупваха магьосника и му взимаха всичко, изграждайки ги отново като вещери.

Тео познаваше процеса твърде добре.

Съдейки от скорошните безумни отвличания и попълнения, изглежда Дъскоф се подготвяха за нещо и ставаха отчаяни, сякаш събираха армия и не им оставаше време. Напоследък вещерите предприемаха рисковани удари, отвличайки магьосници, които бяха по-възрастни и биха били по-трудни за пречупване и променяне.

Сборището имаше следа за къща на около час път от Чикаго, където Дъскоф държаха някои от нещастните магьосници. Нападението й можеше да доведе до някои отговори.

Тео се обърна и се взря в гърба на Томас. Главният магьосник стоеше в края на стаята, гледайки през големия прозорец, който разкриваше част от земите на Сборището.

— Томас, време е. Клеър ни научи как по-ефективно да използваме силите си. Това ще ни даде невероятния шанс да покажем на мръсните вещери какво сме научили.

Клеър бе друг вид магьосница. Отгледана на Юдай. По прищявка на съдбата, тя бе прекарала по-голямата част от живота си като прислужница на демон от вида Итрай, който малко по малко бе променял магията й. Бе родена със силата на земята, но сега бе единствената позната на някого магьосница, която можеше да призове всичките четири елемента, когато си поиска.

Преди година и половина той, Клеър и Адам Тайрел се биха за свободата й с два демона Атрика — не трябва да се бъркат с другите три демонски вида, които в сравнение с тях бяха като пухкави зайчета. Бяха спечелили битката, а Адам бе спечелил момичето. Сега Клеър и Адам бяха дълбоко влюбени, а Клеър работеше като професор по магията на елементите в Сборището.

За момент Томас не каза нищо, после се обърна към тях.

— Нападаме фермата утре сутринта. Ще ги изненадаме и ще освободим всеки, когото са хванали.

Юмруците на Тео се свиха, без да иска. Да освободят всеки заловен; да, той искаше тази работа. Томас му кимна сякаш знаеше точно какво се върти в ума му.

— Тео, ти ще отговаряш за връщането на отвлечените. Мира ще ръководи екип, който да се опита да събере всякаква допълнителна информация.

Това означаваше да заловят вещерите и да ги накарат да говорят. Също добра работа.

— Какво ще правиш ти? — попита Джак.

— Щом пробием защитите, Мика и аз ще имаме друга работа. — Томас ги изгледа един по един и бе ясно, че няма намерение да дава допълнителни обяснения. — Това е. Получихте каквото искахте. Клеър, трябва да говоря с теб. Всички други може да си тръгват.

Свободни. Клеър трябваше да остане след училище. Адам й намигна и напусна стаята с останалите.