Читать «Магьосническа ярост» онлайн - страница 8

— О, Боже мой! — ахна тя ококорено. Килимът изпука.

— А, ето те и теб. Знаех, че си някъде там. — Стефан я гледа дълго, със странна усмивка на уста. След това напусна стаята, заключвайки вратата зад себе си.

Сарафина гледа унищоженото място на пода дълго след като бе изстинало и почерняло, докато раменете й се прегърбиха и мускулите й станаха безчувствени от стреса. Тя остана така докато вратата не се отвори отново и по пода не прозвуча дращенето на нокти. Радостно кучешко скимтене изпълни ушите й. Тя се изтръгна от имитацията си на скулптура, за да грабне Гросет в ръце.

Сгушвайки се в меката козина на померана, тя се отпусна на пода и го стисна здраво, опитвайки се да приеме огромната промяна, която светът й бе претърпял току-що.

Тео стисна основата на носа си.

— Просто да влизаме. — Да вървят по дяволите цялото планиране и чакане. Искаше действие.

— Съгласен съм с Тео. Нямаме време за губене — каза Джак Макалистър.

Джак изглеждаше малко болен. Разбира се, Джак току-що бе изпратил единствената си дъщеря на север, за да я предпази от разрастващата се магическа буря. Ако Тео имаше двегодишна дъщеря въздушна магьосница, която всички искат, вероятно сега и той нямаше да се чувства добре. Ева, детето, бе заминала на тайно място с няколко от доверените магьосници на Сборището, включително и Хелън, земна магьосница с ограничена сила, която бе неофициална бавачка в Сборището.

Томас Монахан се отдалечи от насъбралите се около бюрото му магьосници на елементите, лицето му бе замислено.

— Все още не знаем какво става — каза Клеър с тих и стабилен глас. — Въпреки всичко Дъскоф имаха време и отново не може да им се има доверие, не е ли така? В такъв случай Сборището би било в правото си да ги нападне. Във всеки случай не са извикали не-магьосническата полиция да се бори с нас.

Томас Монахан никога не правеше нищо прибързано — е, поне не и обикновено, — но напоследък всички знаци сочеха, че се случва нещо, нещо тъмно и кърваво. С Дъскоф обикновено бе така. И имаше предостатъчно доказателства, за да подозират, че зад това стои Дъскоф, група от вещери. Вещерите бяха зли магьосници, които са предали закона на Сборището „не вреди на никого“ и използват свръхестествените си сили за собствена изгода — за пари и власт.

Напоследък множество магьосници извън Сборището бяха изчезнали — по-слаби, по-млади и по-могъщи такива, които по някаква причина са били отчуждени от рождените си права и бяха лесни за залавяне.

Бяха успели да заловят и въздушна магьосница. Емили Паркър, магьосница със слаби способности, бе отвлечена от дома си близо до Бостън преди около три месеца и от тогава никой не я бе чувал. Единственото, което Емили можеше да направи, бе да изпрати и получи неясни съобщения по въздуха. Тя не притежаваше истинска сила, която да призове, не можеше да повдига предмети, нито да изпраща съзнанието си извън тялото.

По дяволите, тя бе толкова слаба, че вероятно Дъскоф дори нямаше да искат да я жертват в демонски кръг. Така вещерите бяха довели Атрика от Юдай. Силата на пожертваните магьосници имаше значение, а горката Емили имаше само подобие на сила. Никой не можеше да предположи защо я бяха отвлекли.