Читать «Тревожни хора» онлайн - страница 6

Ти си добър човек. Не би стоял отстрани.

6.

Младият полицай разтърква чело с върховете на пръстите си. Там има цицина с размерите на бебешки юмрук.

– Откъде ти е това? – пита брокерката и като че много, ама много ѝ се иска да добави „Окей ли е всичко?“.

– Ударих се някъде – изръмжава полицаят, поглежда бележките си и пита: – Извършителят изглеждаше ли, сякаш е свикнал да борави с огнестрелно оръжие?

Брокерката се усмихва учудено.

– Имаш предвид... пистолета?

– Да. Несигурен ли беше, или изглеждаше, все едно многократно е държал пистолет?

С въпроса си полицаят иска да провери дали според брокерката е възможно обирджията да е бивш военен. Но вместо това тя отговаря весело:

– О, не, такова, пистолетът не беше истински!

Полицаят я зяпва и сякаш не може да прецени дали тя се шегува, или просто е наивна.

– Какво те кара да го кажеш?

– Личеше си, че е играчка! Мислех, че всички са го разбрали?

Полицаят ѝ хвърля продължителен поглед. Тя не се шегува. В погледа му се прокрадва известно съчувствие.

– Значи изобщо не си била... изплашена? Брокерката поклаща глава.

– Не, не, не. Разбрах, че не сме в опасност. Обирджията никога не би могъл да нарани някого!

Полицаят преглежда записките си. Разбира, че тя не е разбрала.

– Искаш ли нещо за пиене? – пита той състрадателно.

– Не, благодаря. Вече ме пита – отговаря брокерката безгрижно.

Полицаят решава все пак да ѝ донесе чаша вода.

7.

Истината е, че никой от заложниците не знае какво се случи в промеждутъка след като бяха освободени и преди полицаите да влязат в апартамента. Вече се бяха качили по колите, когато полицаите се събраха във входа. После специалният парламентьор (когото началникът на началниците беше пратил от Стокхолм, защото стокхолмчани смятат за даденост, че единствено те могат да говорят по телефона) позвъни на обирджията с надеждата, че той ще го послуша и ще излезе навън доброволно и невъоръжен. Но обирджията не вдигна. Вместо това се чу изстрел. Полицаите разбиха вратата на апартамента, но вече беше твърде късно. Щом нахлуха във всекидневната, нагазиха в локва кръв.

8.

В стаята за отдих в полицейското управление младият полицай се засича със стар полицай. Младият налива вода, старият пие кафе. Отношенията им са сложни, какъвто често е случаят с полицаи от различни поколения. В края на кариерата си човек търси смисъл, а в началото търси цел.

– Добрутро! – възкликва старият.

– Здрасти, здрасти – отговаря младият монотонно.