Читать «Тревожни хора» онлайн - страница 4

Фредрик Бакман

– Окидок! – изчуруликва брокерката, все едно това е дума.

Полицаят се заглежда в записките си.

– Не е ли странно време за оглед на апартамент? Един ден преди новогодишната нощ?

Брокерката тръсва глава и се ухилва.

– За агенция за недвижими имоти „Окей“ няма лоши дни! Полицаят вдишва дълбоко, няколко пъти.

– Добре. Да продължим нататък: когато видя извършителя, каква беше първата ти реак...

– Нали първо щеше да ме питаш за апартамента? Каза „апартамента и извършителя“, та си помислих, че апартаментът ще е първ...

– Добре! – изръмжава полицаят.

– Добре! – изчуруликва брокерката.

– Във връзка с апартамента: добре ли си запозната с разпределението на помещенията?

– Естествено, нали съм брокер! – казва брокерката, но успява да се спре, преди да е добавила „от агенция за недвижими имоти „Окей“! ОКЕЙ ЛИ Е ВСИЧКО?“, тъй като полицаят вече изглежда, сякаш му се иска мунициите в служебното му оръжие да не бяха толкова лесни за проследяване.

– Можеш ли да го опишеш? Брокерката грейва.

– Мечта! Тук говорим за уникална възможност за придобиване на ексклузивно жилище в спокоен квартал, но все пак близо до пулса на големия град. Открит план! Много светлина!

Полицаят я прекъсва.

– Имам предвид дали има килери, скрити складови помещения, такива неща...

– Не харесваш откритите планове? Обичаш стени? Няма нищо лошо в стените! – отговаря брокерката окуражително, но все пак тонът ѝ загатва, че съдейки по нейния опит, хората, които обичат стени, са същите като хората, които обичат високи огради.

– Има ли например гардероби, които не са...

– Споменах ли колко е светъл?

– Да.

– Научните изследвания показват, че светлината ни прави щастливи! Знаеше ли това?

Полицаят като че ли не иска да му натрапват излишна светлина. Някои хора предпочитат сами да решават колко щастливи да бъдат.

– Може ли да се придържаме към темата?

– Окидок!

– В апартамента има ли помещения, които не са отбелязани на чертежа?

– И районът е изключително подходящ за деца!

– Това какво общо има?

– Просто исках да го спомена. ОКЕЙ, нали знаеш. Изключително подходящ за деца! Или, така де... с изключение на заложническата драма днес. Но ако не броим това, кварталът е чуден! Пък и децата, такова, обичат полицейски коли!

Брокерката размахва щастливо ръка във въздуха и имитира полицейска сирена.

– Мисля, че това е мелодията на камиона за сладолед – отбелязва полицаят.

– Сещаш се какво имам предвид – настоява брокерката.

– Ще те помоля просто да отговаряш на въпросите.

– Извинявай. Какви бяха въпросите, значи?

– Колко точно е голям апартаментът? Брокерката се усмихва объркано.

– Няма ли да ме питаш нещо за обирджията? Мислех, че ще говорим за обира.

Полицаят прехапва устни толкова силно, че изглежда, все едно се опитва да диша през ноктите на краката си.

– Разбира се. Окей. Разкажи ми за извършителя. Каква беше първата ти реакцията, ког...

Брокерката го прекъсва ентусиазирано:

– Обирджията? Да! Обирджията влетя право в апартамента по време на огледа и насочи пистолет към всички ни! Знаеш ли защо?