Читать «Тревожни хора» онлайн - страница 8

– Благодаря – казва тя колебливо, гледайки към чашата вода, за която не е молила.

– Трябва да ти задам още няколко въпроса – извинява се младият полицай и вади смачкан лист хартия, който прилича на детска рисунка.

Брокерката кима, но още не е успяла да каже нещо, когато вратата се отваря внимателно и вътре влиза старият полицай. Брокерката забелязва, че ръцете му са несъразмерно дълги. Ако разлее кафе, сигурно ще се изгори под коленете.

– Ехо... здравейте! Само проверявам дали мога да помогна с нещо... – казва старият полицай.

Младият полицай върти очи.

– Не! Благодаря! Както ти казах току-що, всичко е под контрол.

– Аха. Аха. Просто реших да предложа услугите си – пробва старият.

– Не, не, по дяв... не! Това е невероятно непрофесионално! Не можеш просто да нахълташ тук посред разпит! – изръмжава младият.

– Аха, извинявай, исках само да видя докъде сте стигнали – прошепва старият смутено, неспособен да прикрие загрижеността си.

– Тъкмо щях да питам за рисунката! – казва рязко младият, все едно са го хванали, че мирише на дим, а той твърди, че просто е държал цигарата на приятел.

– Кого да питаш? – чуди се старият.

– Брокерката! – възкликва младият и посочва към нея. Това, за жалост, вдъхновява брокерката да скочи на крака от стола си с вдигнат юмрук.

– Аз съм брокерката! От агенция за недвижими имоти „ОКЕЙ“!

Тя се усмихва и прави театрална пауза, безкрайно доволна от себе си.

– О, божичко, не отново... – въздъхва младият полицай, а брокерката си поема дъх и се провиква:

– ОКЕЙ ли е всичко?

Старият полицай поглежда въпросително към младия.

– Само това повтаря – споделя младият, масажирайки веждите си с палци.

Старият полицай се взира в брокерката. Има навика да го прави, когато попадне на човек с непонятно поведение. Съответно след цял живот на почти непрестанно взиране кожата под очите му е придобила плътността на крем-сладолед. Брокерката, която очевидно е останала с впечатление, че никой не я е чул първия път, неканено пояснява:

– Схващаш ли? Агенция за недвижими имоти „ОКЕЙ“, ОКЕЙ ли е всичко? Схващаш ли? Защото човек иска всичко да е ОКЕ...

Старият полицай схваща, даже се усмихва одобрително, но младият вдига пръст към брокерката и го размърдва между нея и стола.

– Седни! – казва той с интонация, която се използва само за деца, кучета и брокери.

Брокерката спира да се усмихва. Сяда непохватно. Поглежда първо единия, после другия полицай.

– Извинете. За пръв път съм на полицейски разпит. Кажете ми, че няма да правите... нали се сещате... онова с goodcop/badcop като по филмите? Няма единият да отиде за кафе, докато другият ме удря с телефонен указател и крещи „КЪДЕ СИ СКРИЛА ТЯЛОТО?“, нали?

Брокерката се смее нервно. Старият полицай се усмихва леко, а младият никак, така че тя продължава още по-нервно:

– Така де, шегувах се. Вече дори няма телефонни указатели. Какво ще направите, ще ме ударите с айпад?

Тя размахва ръце, за да илюстрира побоя с таблет, и виква: „О, не, шит, без да искам лайкнах снимката на бившата си в Инстаграм! Деба! Деба!“, което предполагаемо е нейната имитация на полицейски говор.