Читать «Тревожни хора» онлайн - страница 3

Достатъчно е да знаеш, че преди десет години един мъж стоеше на мост. Беше се качил на парапета, високо над водата, в самия край на живота си. Повече не мисли за това. Мисли за нещо по-приятно.

Мисли за сладки.

3.

Денят преди новогодишната нощ е. В стая за разпити в полицейското управление в един неособено голям град седят полицай и брокерка. Полицаят изглежда на не повече от двайсет години, но вероятно е по-стар. Брокерката изглежда като да е прехвърлила четиресетте, но вероятно е по-млада. Униформата на полицая е малко тясна, сакото на брокерката е малко широко. На брокерката като че ѝ се иска да се намира някъде другаде, а след последните петнайсет минути от разговора на полицая като че ли също му се иска тя да се намира някъде другаде. Брокерката се усмихва нервно и отваря уста, за да каже нещо, а полицаят вдишва и издишва по начин, който би могъл да се определи както като въздишка, така и като подсмърчане.

– Просто отговори на въпроса – моли той. Брокерката кимва рязко и възкликва:

– Окей?

– Просто отговори на въпроса! – повтаря полицаят с изражение, обичайно за зрели мъже, които като деца са се разочаровали от живота по някаква причина и после така и не са могли да се отърсят от това усещане.

– Попита как се казва агенцията ми за имоти! – настоява брокерката и барабани очаквателно с пръсти по масата, от което на полицая му се приисква да я замери с нещо остро.

– Не, не съм, попитах дали извършителят, който те взе за заложник заедно с...

– Казва се „ОКЕЙ“! Схващаш ли? Защото, когато си купиш апартамент, искаш всичко да е ОКЕЙ, нали? И когато вдигам телефона, казвам: „Здрасти, това е агенция за недвижими имоти „Окей“. ОКЕЙ ли е всичко?

Разбира се, брокерката преди малко е преживяла травмираща случка, била е заплашена с пистолет и държана за заложник, това би могло да накара всеки да почне да бърбори. Полицаят се опитва да прояви търпение. Притиска слепоочията си с палци, сякаш се надява, че те са като две копчета и ако ги държи натиснати едновременно в продължение на десет секунди, реалността ще се върне към фабричните си настройки.

– До... бре. Но сега трябва да ти задам няколко въпроса за апартамента и извършителя – простенва той.

Неговият ден също беше тежък. Управлението е малко и ресурсите са ограничени, но полицаите тук не са некомпетентни. Именно това се опита да обясни по телефона на някакъв началник на началник на началник веднага след заложническата драма, но това, разбира се, се оказа безпредметно. Ще изпратят специален екип от Стокхолм, който да поеме цялото разследване. Началникът не наблегна на „специален екип“, а на Стокхолм, като го каза така, сякаш това да си от столицата, беше някаква суперсила. По-скоро е диагноза, мисли си полицаят. Палците му се насочват към веждите. Това тук е последният му шанс да покаже на началството, че може да се справи сам, но как да стане, ако всички свидетели са като този човек тук?