Читать «Вълкът през зимата» онлайн - страница 200

- Да, грамаден мъж. Облечен в жълто. Трудно е да не го забележиш.

- И никой друг?

- Поне аз не знам за такъв.

- Хммм.

Колекционера бе вперил поглед в дрипавите останки на човешко същество, които лежаха на носилка пред него. Мъжът нямаше очи, нямаше уши, нямаше език. Повечето от пръстите на ръцете и краката му също липсваха. Шевове бележеха мястото на кастрирането му. Колекционера го бе убил като акт на милосърдие.

- Знаеш ли - каза той, - мисля, че може да съм открил изчезналия лекар на господин Камбион. Не забравяй да ми изпратиш пощенска картичка от Проспъръс. - И затвори.

Ейнджъл погледна Луис над разтворения „Портланд Прес Хералд“.

- Вие двамата май вече станахте първи приятели?

Луис въздъхна.

- Знаеш ли - каза той, - понякога ми се иска никога да не бях чувал името на Чарли Паркър...

Гарисън Прайър седеше в тих ъгъл на „Изабела Стюърт Гарднър Мюзиъм“ в Бостън. Можеше да наблюдава и съседната зала, затова знаеше, че не го наблюдават или подслушват. След посещението на ФБР в офиса му неговият страх от следене бе стигнал до степен на параноя. Вече не водеше деликатните разговори навън или по телефоните в офиса, особено когато говореше с Главния Крепител. Най-важните Крепители сега си разменяха номерата на чистите телефони всеки ден, но иначе се бяха върнали към примитивното, ала на практика непроследимо средство за предаване на поверителна информация, като номерата на телефоните: простия код, базиран на печатното издание на „Уолстрийт Джърнъл“: страница, колона, абзац, ред. Много от по-старите Крепители намираха този привичен способ едва ли не успокояващ и Прайър си мислеше, че някои от тях може да се застъпят за запазването му и след като ФБР се умори да преследва въображаеми нарушения на финансовите закони.

Вниманието на Бюрото беше не само досадно и притеснително, но и нещо повече от това. „Прайър Инвестмънтс“ си бяха взели поука от минали грешки и сега бяха особено стриктни в своята работа. Разбира се, фирмата беше само фасада -работеща с пълна пара и доходоносна, но все пак фасада. Истинският механизъм на Крепителите бе скрит толкова надълбоко и толкова отдавна - в утвърдени компании, банки и тръстове, в благотворителни и религиозни организации, - че беше неоткриваем. Изобщо не го вълнуваше, че ФБР и подобните им хабят енергията си за „Прайър Инвестмънтс“. Да, неприятно беше, че частният детектив от Мейн бе започнал да се интересува от „Прайър Инвестмънтс“. Беше си лош късмет, нищо повече. Но той бе говорил открито пред други хора за своите съмнения и това бе причината от ФБР да се изтърсят на прага им. Обаче нямаше да открият нищо и след време вниманието им щеше да се насочи в друга посока.

Сега, в тишината на музея, Прайър говореше по телефона с Главния Крепител.

- Кой уби съпрузите в Ашвил?

- Не знаем със сигурност - каза той, - но предполагаме, че са били любимите помощници на Паркър.

- Добре са направили, че са открили онова, което ние не успяхме.

- Бяхме на крачка. Кръвта на двамата Донд още не беше изтекла на пода в къщата им, когато научих техните имена.