Читать «Вълкът през зимата» онлайн - страница 199

- Много впечатляващо - каза той. - Честно казано, чудех се дали Камбион не е бил прав, като е заложил всичко на тях, но явно не са били чак толкова съвършени, колкото си е мислел.

- Май убийствата на бездомници са изтъпили ножовете им - отвърна Луис.

- О, не са убивали само бездомници, но ще се съглася, че бяха дребни риби.

- Как научи за тях?

- По пътя на елиминирането. Задавах въпроси и разбрах, че Паркър е душил около Проспъръс. Възможно беше градът да не е замесен, но Камбион реши въпроса вместо мен. Той отдавна се интересува от любимците на града, съпрузите убийци.

- Можеше просто да ни го кажеш. Можеше просто да ни дадеш името на града.

- И какво щеше да му е забавното тогава? Луис, познавам те може би по-добре, отколкото сам се познаваш. Ти си педантичен в работата си. Искаш да запълниш всички неясноти. Какво ти дадоха съпрузите Донд? Проспъръс или нещо повече? Нека да отгатна - имена: дали са ти имена. Ти не би си тръгнал без тях. Прав ли съм?

Луис остави чашата портокалов сок. Тъкмо се потапяше в бизнес страниците на „Таймс“, но сега установи, че внезапно е загубил всякакъв интерес към вестника и дори към портокаловия сок.

- Едно име - призна той. - Жената ни даде едно име.

- Хейли Кониър.

- Мамка му.

- О, на нея никак няма да ѝ бъде приятно, ако те чуе да псуваш така. Тя е богобоязлива жена. Впрочем тук „бог“ е с малко „б“.

- Интересуваш се от нея, така ли? Среща ли искаш да си уредиш?

- Много е стара.

- Моите извинения, но не мисля, че можеш да си позволиш да бъдеш толкова придирчив.

- А ти не бъди толкова тесногръд. Тя е интересна жена и Проспъръс е удивителен град. Ще ти хареса.

- В списъка ти ли е?

- О, да.

- Тогава защо не си я очистил?

- Защото не е само тя, а целият град. И то поколения от него. За да раздам правосъдие за греховете на Проспъръс, би трябвало да изровя кости отпреди векове и да ги изгоря на клада. Трябва да се подпали целият град, а това надхвърля моите възможности.

Луис разбра.

- Но не и нашите.

- Да.

- И защо трябва да унищожим цял град?

- Защото е участвал в заговора за онова, което се случи с детектива. Ако не го изтриеш от лицето на земята, ще предаде традициите си на бъдещите поколения, а тези традиции са много, много опасни. Проспъръс е гладен град.

- Значи, искаш ние да свършим мръсната работа вместо теб? Да ти го начукам.

- Недей така - каза Колекционера. - Ще ти хареса, обещавам ти. О, и обърни специално внимание на онази тяхна черква. Огънят няма да е достатъчен. Трябва да копаете много по-надълбоко и да я раздробите на късчета с нещо много по-силно.

Луис усети, че разговорът върви към края си.

- Ей, като си говорим така любезно и прочие, намери ли твоя приятел Камбион?

Колекционера се намираше в сградата на аптека „Блекторн“. Държеше в ръката си нож. По острието му имаше едва забележима следа от кръв.

- Боя се, че той, както изглежда, се е извинил и си е тръгнал, преди да успеем да се опознаем по-добре.

- Колко жалко - рече Луис.

И наистина съжаляваше.

- Да, жалко - отвърна Колекционера.

И също бе искрен.

Минаха секунди.

- Каза, че живеел тук с още някого.