Читать «Вълкът през зимата» онлайн - страница 198

Роналд извади от джоба на якето си сноп фотокопирани страници и ги сложи пред Ейнджьл и Луис. Изображенията на тях не бяха датирани, но показваха издяланите от камък глави, които можеха да се видят отвън и отвътре в черквата на „Паството на Адам преди Ева и Ева преди Адам“. Открил бе снимките, заровени в архивите на Центъра по история на Мейн, а после, без сам да го знае, бе извървял почти същия път на изследване, както и детективът, разглеждайки с удивление изградените от растителни елементи образи, срещани в черквите и катедралите на Западна Европа. Англичаните бяха нарекли тези скулптури Зеления човек, но те бяха по-стари от названието с повече от хиляда години, а духът в тях беше още по-стар. Когато на Земята са се появили първите хора, той ги е чакал сред дърветата и е приел този си образ в съзнанието им: човешко лице, изобразено от клони и листа.

- То може би изглежда така - каза Роналд.

Ейнджьл взе една от снимките. Беше зимното лице, най-мрачното и враждебното от изображенията в черквата на Проспъръс. Спомни си какво им бе казал Рос в Бруклин. Няма значение дали нещо съществува, или не. Важни са неприятностите, които причиняват онези, които вярват, че то съществува.

- Ти говореше за корени - каза той.

- Да - отвърна Роналд. - Мисля, че корен повлече момичето надолу.

- Корени и клони - каза Ейнджъл. - Дърво?

- А какво прави дървото? - попита Луис.

Ейнджъл се усмихна и отговори:

- Гори.

Убийствата в Ашвил не останаха незабелязани в Бостън, защото хората на Гарисън Прайър вървяха почти по същите следи, както Ейнджъл и Луис, макар и малко по-дискретно. Смъртта на Уилям и Зила Донд само бе потвърдила онова, което Прайър бе започнал да подозира: че нападението над детектива е поръчано от град Проспъръс. Това показваше, че решението знакът на Вярващите да бъде оставен в къщата на детектива също бе взето там, което пък означаваше, че всичките настоящи неприятности на Прайър можеха да бъдат оставени пред портите на града.

Проспъръс рядко бе причинявал безпокойства на Прайър. Това бе затворена в себе си общност и той не бе виждал причина да се меси в нейните действия, стига те да са дискретни. Сега самата му изолираност, отказът му да признае своята обвързаност

със света в по-широк смисъл и възможното въздействие на решенията му върху хората извън него - и върху ангажимента на неговите покровители да го пазят на всяка цена -бяха нарушили равновесието.

Чрез своите действия Проспъръс бе направил възмездието неизбежно.

Обаждането дойде по джиесема на Ейнджъл, от телефон без идентификация. Луис имаше чувството, че би трябвало повече да се изненада, когато Ейнджъл му го подаде и чу гласа на Колекционера.