Читать «Вълкът през зимата» онлайн - страница 17

Томас поклати недоверчиво глава и седна тежко на един от столовете. Бен Пиърсън хвърли тревожен поглед към гората, също както момичето, очакващо от мрака да изплуват фигурите на настървени хора, дошли да го завлекат обратно в неговия затвор. Люк Джоблин наблюдаваше младата жена с неразгадаемо изражение. Вниманието на Колдър Айтън бе съсредоточено върху бръчките по ръцете му. Проследяваше ги с върховете на показалците - първо левия, после десния, сякаш бе изненадан да открие тези свидетелства за своето остаряване. Нищо повече не се каза, успокоителните думи секнаха. Сега това бе работа на Морланд.

Ани отиде до тезгяха, откъдето можеше да държи под око паркинга до магазина. В далечината светнаха сини лампи. Полицията идваше. Момичето наблюдаваше четиримата мъже, но те изглеждаха така стъписани, че едва ли представляваха опасност за нея.

В паркинга влезе форд „Краун Вик“ без отличителни знаци, но със синя лампа на таблото. Въпреки че когато затвори магазина, Бен бе угасил външното осветление, над верандата имаше лампи, които се палят при движение. Сега те осветяваха паркинга и къпеха в блясъка си началник Морланд, докато излизаше от колата.

- Повдига ми се - каза Ани. - Трябва да отида до тоалетната.

- Началникът на полицията тъкмо пристигна, скъпа - обади се Томас.

- От уискито е - каза момичето. - Направи ми нещо на стомаха.

Преви се, сякаш от болка.

- Ще повърна или ще се насера, не знам кое от двете.

Бен не искаше нито едното от двете да се случи на неговото работно място, затова я насочи към врата в дъното на магазина. Тя водеше към частния му апартамент, където преспиваше понякога, най-вече когато оставаше да работи до късно в оръжейната работилница. Къщата му бе на около километър, но откакто почина съпругата му, тя му се струваше твърде голяма и празна. Предпочиташе магазина. Това бе домът му сега.

- Втората врата вляво - каза той. - Не бързай, вече си в безопасност.

Тя тръгна към дъното на магазина, сложила ръка на устата си, секунди преди началникът на полицията да влезе. Той бе едър мъж, над метър и деветдесет и повече от деветдесет килограма. Бе гладко обръснат и очите му бяха сиви като изстинала пепел от стари огньове. Беше началник на полицията в Проспъръс от близо десет години и бе поел службата от баща си. Преди това бе „чиракувал“ като редови полицай в Мейнската щатска полиция. Така го наричаше винаги, „моето чиракуване“. Всички знаеха, че Проспъръс е единственият град, който е от значение за него. Вървеше с едва забележимо накуцване - последица от автомобилна катастрофа край Огъста преди години. Никой никога не бе споменавал, че увреденият крайник може да се отрази на способността му да изпълнява своите служебни задължения и той никога не бе давал повод за това.

- Къде е тя? - попита Морланд.

- В банята - отвърна Бен. - Прилоша ѝ.