Читать «Вълкът през зимата» онлайн - страница 15

Но имаше един мъж, комуто вярваше, мъж, към когото можеше да се обърне, детектив, ловец. Той работеше за пари и мисълта за това сякаш някак си освободи Джуд. Щеше да му плати за времето и това заплащане щеше да е цената за нужната му свобода да разкаже историята на своята дъщеря.

Тази нощ, неговата последна нощ, той бе преброил парите си: шепа банкноти, които бе скрил в кутия, заровена във влажната пръст на сутерена: малките спестявания, които бе поверил на един от социалните работници и си бе взел обратно същия ден; и плик с мръсни банкноти и монети, само малка част от заемите, които бе давал на другите и сега му бяха върнати с по четвърт долар върху долара от онези, които можеха да си го позволят.

Разполагаше с малко повече от 120 долара, достатъчно, за да бъдеш пребит от някои хора или убит от други. Достатъчно, надяваше се, за да наеме детектива за няколко часа.

Но сега той умираше. Въжето, вързано за греда на тавана, се стягаше около шията му. Опита се да рита, но държаха краката му. Ръцете му, преди това вързани отстрани до тялото, сега бяха свободни и той инстинктивно ги вдигна към носа си. Ноктите му бяха изтръгнати, но едва усещаше болката. Главата му се пръскаше. Почувства как пикочният му мехур се освобождава и разбра, че краят му идва. Искаше да ѝ извика, но думите не излизаха. Искаше да ѝ каже, че съжалява, че съжалява толкова много.

Последният звук, който издаде, бе опит да произнесе името ѝ.

4

Оставиха на Томас Соулби да успокои момичето. Той имаше четири дъщери и те на свой ред засега го бяха дарили само с внучки, така че имаше по-голям опит от всички присъстващи с укротяването на жени. Укротяването на тази явно щеше да е по-трудно: първата ѝ работа, след като я пуснаха вътре през задната врата на магазина, бе да грабне най-близкия нож и да ги държи на разстояние. Никоя от дъщерите и внучките на Томас не бе вдигала нож срещу него, макар да не бе много сигурен, че една-две от тях не са били способни на това през тийнейджърските си години.

- Спокойно, скъпа - каза той. Стоеше извън обсега на ножа и се стараеше да говори колкото може по-меко. - Спокойно. Как се казваш?

- Ани - отвърна тя. - Извикайте полицията. Моля ви, само се обадете в полицията.

- Ще се обадим, но трябва...

- Веднага! - кресна тя и звукът едва не взриви слуховия апарат на Колдър Айтън.

- Добре, обаждаме се - каза Томас. Направи знак на Бен, който вече държеше мобилния си телефон. - Но какво да им кажем?

- Кажете им, че някаква кучка и скапаният ѝ съпруг ме затвориха в мазе и започнаха да ме угояват като прасе за клане. Това им кажете.