Читать «Хипнотизаторът» онлайн - страница 21

— Сега ще започна да броя в обратен ред и с всяко число, което чуваш, ще се отпускаш все повече. Ще усетиш как те изпълва дълбоко спокойствие и колко приятно е всичко около теб. Отпусни пръстите на краката, глезените, прасците. Нищо не те притеснява, всичко е изпълнено със спокойствие. Единственото, което трябва да слушаш, е моят глас, числата, които изреждам. Сега се отпускаш още повече, ставаш по-тежък, отпускането минава над колената, през бедрата към слабините. Усещаш как едновременно с това потъваш надолу, плавно и приятно. Всичко е спокойно и тихо, без никакво напрежение.

Ерик поставя ръка на рамото на момчето. Погледът му е насочен към корема и с всяко издишване той изрича числа в обратен ред. Понякога нарушава логическата последователност, но през цялото време продължава обратното броене. Усещане за необикновена лекота и физическа сила изпълват Ерик с напредването на процеса. Той брои и същевременно вижда себе си как потъва в съвсем прозрачна и богата на кислород вода. Почти беше забравил усещането за синьо море, за океан. Усмихнат се спуска покрай огромна скала. Покрай цепнатина в бреговия отвес на сушата, която продължава надолу към необятни дълбини. Малки мехурчета блестят във водата. С чувство на блаженство в тялото, той потъва в безтегловност надолу покрай грапавата стена на скалата.

Момчето показва ясни признаци, че се намира в състояние на хипнотичен покой. Пълната отпуснатост е сложила отпечатъка си върху страните и устата му. Ерик винаги е смятал, че лицата на пациентите стават по-широки, като че ли по-плоски. Не толкова красиви, но беззащитни и лишени от всякаква преструвка.

Ерик потъва все по-дълбоко, протяга ръка и докосва скалната стена, покрай която се спуска. Кристалната вода бавно се обагря в розово.

— Сега си дълбоко отпуснат — казва Ерик спокойно. — И всичко е много, много приятно.

Очите на момчето блестят изпод полузатворените клепачи.

— Йозеф… опитай се да си спомниш какво се случи вчера. Започна като един напълно обикновен понеделник, но вечерта някой идва вкъщи.

Момчето мълчи.

— Сега ще ми разкажеш какво се случва — казва Ерик.

Момчето кима едва забележимо.

— В твоята стая ли си? Там ли си? Музика ли слушаш?

Няма отговор. Устните се помръдват объркано, търсещо.

— Майка ти беше вкъщи, когато се върна от училище — казва Ерик.

Момчето кима.

— Защо? Знаеш ли? Дали защото Лиза е вдигнала температура?

Момчето кима и овлажнява устните си.

— Какво правиш, когато се върнеш от училище, Йозеф?

Момчето прошепва нещо.

— Не те чувам — казва Ерик. — Искам да говориш така, че да те чувам.

Устните на момчето се раздвижват и Ерик се навежда напред.

— Като огън, съвсем като огън — промърморва той. — Опитвам се да премигна, влизам в кухнята, но нещо не е наред, между столовете нещо пращи и един яркочервен огън плъзва по пода.

— Откъде идва огънят? — пита Ерик.

— Не помня, нещо се случи преди това…

Отново млъква.

— Върни се там за малко, преди огънят да се появи в кухнята — казва Ерик.

— Там има някой — казва момчето. — Чувам как някой чука на вратата.