Читать «Хипнотизаторът» онлайн - страница 13

Младият лекар поглежда Нолен.

— Забележи нараняванията по дължината на ръката — казва Нолен.

— Защитни рани — мърмори Юна.

— Точно така.

Юна се навежда напред и наблюдава жълто-кафявите петна, които се виждат в отворените очи на жената.

— Гледаш петната на Ларше?

— Да…

— Виждат се едва няколко часа след настъпването на смъртта, понякога минават няколко денонощия — казва Нолен. — Накрая стават напълно черни. Всичко се дължи на спадането на налягането в окото.

Нолен взима рефлексно чукче от един рафт и кара Фрипе да провери дали още съществува каталептично вкочанясване. Младият лекар почуква в средата на бицепса на жената и опипва с пръсти мускула след свиването му.

— Вече минимално — казва той на Юна.

— Обикновено изчезва след тринайсет часа — обяснява Нолен.

— Мъртвите не са напълно мъртви — казва Юна и потръпва, долавяйки призрачно движение на отпуснатата ръка на Катя Ек.

— Mortui vivos docent — мъртвите учат живите — отговаря Нолен и се усмихва сам на себе си, докато заедно с Фрипе я обръщат по корем.

Посочва размазаните червено-кафяви петна по задните й части и лумбалната област, по плешките и ръцете:

— Трупните петна са бледи, когато жертвата е изгубила много кръв.

— Естествено — казва Юна.

— Кръвта е тежка и когато човек умре, вече няма вътрешна система за налягане — обяснява той на Фрипе. — Може би е очевидно, но кръвта се стича надолу и се събира в най-ниските части и най-често се наблюдава в допирните точки с повърхността под тялото.

Той натиска с палец едно петно на десния й прасец, докато почти изчезне.

— Ето, виждаш… можеш да ги отстраниш чрез натиск дори до денонощие след смъртта.

— На мен ми се стори, че видях петна върху хълбоците и по гърдите — казва Юна колебливо.

— Браво — казва Нолен и го поглежда с леко учудена усмивка. — Не смятах, че ще ги забележиш.

— Значи, тя е лежала мъртва по корем, преди да бъде обърната — казва Юна с финландска сдържаност в гласа.

— Бих казал, около два часа.

— Значи нападателят е останал два часа — разсъждава Юна. — Или пък се е върнал на мястото на убийството и той или някой друг я е обърнал.

Нолен вдига рамене.

— Далеч не съм готов с цялостната си преценка.

— Мога ли да попитам нещо? Забелязах, че една от раните на корема прилича на правено по спешност цезарово сечение…

— Цезарово сечение — усмихва се Нолен. — Защо не? Да погледнем.

Двамата лекари отново обръщат тялото.

— Ето това ли?

Нолен сочи голяма петнайсет сантиметра прорезна рана от пъпа надолу.

— Да — отговаря Юна.

— Още не съм успял да прегледам всички наранявания.

— Vulnera incise scissa — казва Фрипе.

— Да, прилича на прорезна рана, както се нарича на шведски — казва Нолен.

— А не прободна рана — казва Юна.

— Имайки предвид правилната форма на разреза и това, че околната кожна тъкан не е засегната…

Нолен бърка с пръст в раната и Фрипе се навежда напред, за да види.

— Да…

— Стените — продължава Нолен — Не са особено наситени с кръв, но…

Той млъква изведнъж.

— Какво има? — пита Юна.