Читать «Хипнотизаторът» онлайн - страница 15

— Един полицай… инспектор. Не чух как се казва — отвръща Ерик и после обяснява, че трябва да отиде до Каролинската болница.

Тя поглежда будилника и затваря очи.

— Хайде, спи, Сиксан… — прошепва той и излиза от стаята.

Нощницата се е извила около тялото й и е притиснала дясната й гърда. Тя я оправя, обръща се настрани в леглото и остава така, вслушана в движенията на Ерик.

Той се облича, рови за нещо в гардероба, използва обувалката, излиза от апартамента и заключва. След малко тя чува входната врата към улицата да се затваря след него.

Лежи в леглото, опитва се отново да заспи, но не успява. Струва й се, че Ерик сякаш не говореше с полицай, звучеше някак нехайно. Може би просто беше уморен.

Става, отива до тоалетната, пие малко кисело мляко и отново си ляга. После започва да мисли за онова, което се случи преди десет години, и повече не може да заспи. Лежи още половин час, след което става, пали нощната лампа, взима телефона, разглежда дисплея и намира последния приет разговор. Знае, че би трябвало да загаси лампата и да спи, но въпреки това набира номера. Три сигнала, после прещракване и тя чува женски глас да се смее близо до телефона.

— Ерик, престани! — казва жената весело, след което гласът се чува съвсем отблизо.

— Да, Даниела, ало.

Симоне чува как жената чака известно време, след което с уморен глас казва: „Алоха“, преди да прекъсне разговора.

Симоне остава с телефона в ръка. Пита се защо Ерик й каза, че се е обадил полицай, мъж. Търси разумно обяснение, но не може да спре мислите си да кръжат и отново да се връщат към оня път преди десет години, когато тя внезапно проумя, че Ерик я мами, че я лъже право в лицето.

Така се случи, че това стана същия ден, в който Ерик й съобщи, че завинаги престава да се занимава с хипноза.

Симоне си спомня, че както никога, тя не беше в своята новооткрита галерия. Може би Бенджамин беше се прибрал от училище, може би си беше взела отпуска, но в този ден тя седеше на светлата кухненска маса в жилището им в Йерфела и преглеждаше пощата, когато погледът й попадна на светлосин плик, адресиран до Ерик. За подател се виждаше само едно име — Мая.

Има мигове, когато човек усеща с всяка клетка от тялото си, че нещо не е както трябва. Може би тя носеше в себе си този страх от предателство, след като бе видяла собствения си баща да бъде мамен. Той, който беше работил като полицай чак до пенсионирането си и дори бе получил медал за своята изключителна следователска работа, бе имал нужда от много години, за да открие все по-неприкритата изневяра на своята съпруга.

Спомня си как тя просто се скри вечерта, когато родителите й имаха ужасната разправия, приключила с това, че майка й напусна семейството. Мъжът, когото бе срещнала последните години, бе един съсед, преждевременно пенсиониран поради алкохолизма си, който някога бе записал няколко плочи със забавна музика. Майка й се премести да живее с него в апартамент във Фуенжирола на испанския бряг.