Читать «Хипнотизаторът» онлайн - страница 11

Странно е, мисли си Юна, че думата аутопсия произлиза от латинската дума за покриване, скриване и потулване, когато всъщност се извършва точно обратното. Може би чисто и просто, подсъзнателно целта е била да се подчертае финализирането на действията, когато след аутопсията тялото се затваря и вътрешността отново се скрива.

След като се е регистрирал при момичето на рецепцията, той влиза при Нилс Олен, професора по съдебна медицина, наричан Нолен заради това, че винаги подписва докладите си с Н. Олен. Стаята на Нолен е модерно обзаведена, с изчистени плоскости в искрящо бяло и матово светлосиво. Изглежда луксозно и дизайнерски. Малкото мебели за сядане са изработени от полирана стомана и имат опънати бели кожени седалки. Светлината над бюрото идва от голяма висяща стъклена плоча.

Нолен се здрависва с Юна, без да се изправя. Облечен е в бяло поло под лекарската престилка и носи пилотски очила с бели рамки. Лицето му е гладко избръснато и слабо, сивата коса е късо подстригана, устните бледи, а носът дълъг и гърбав.

— Добро утро — вяло процежда той.

На стената виси поизбледняла цветна снимка на Нолен заедно с колеги: съдебни лекари, химици, генетици и одонтолози, работещи в съдебномедицинската лаборатория. Всички са облечени в бели престилки и изглеждат весели. Събрали са се около една пейка, на която има няколко потъмнели парченца кости. Текстът под снимката съобщава, че става въпрос за находка от разкопки на гробовете от осми век близо до търговския център Бирка, намиращ се на остров Бьоркьо.

— Нова снимка — отбелязва Юна.

— Налага се да слагам снимки на стената — недоволно казва Нолен. — В старото отделение по патология имаше картина с големина осемнайсет квадратни метра.

— Сериозно? — отговаря Юна.

— Рисувана от Петер Вайс.

— Писателят?

Нолен кима утвърдително и отблясъкът от настолната лампа се отразява в пилотските му очила:

— Да, през четирийсетте години е направил портрет на целия институт. Половин година работа, за която съм чувал, че получил 600 крони. И баща ми присъства сред патолозите на картината, застанал е на долния ред до Бертил Фалконер.

Нолен накланя глава и се връща към компютъра.

— Разглеждам протоколите от аутопсията на убийствата в Тумба — казва той провлачено.

— И какво?

Нолен хвърля поглед на Юна с присвити очи.

— Карлос се обади и ме подгони сутринта.

Юна се усмихва:

— Знам — казва той.

Нолен нагласява очилата на носа си.

— Защото очевидно е от значение да се установи точният час на смъртта.

— Да, трябваше да знаем в какъв ред…

С присвити устни, Нолен търси в компютъра:

— Това беше само предварителна преценка, но…

— Че мъжът е починал пръв?

— Точно така… изхождах единствено от телесната температура — обяснява той и посочва екрана на компютъра. — Ериксон каза, че и двете помещения — съблекалнята и къщата, са имали еднаква температура, затова преценката ми беше, че мъжът е починал малко повече от час преди другите две жертви.