Читать «Копринената буба» онлайн - страница 268

Страйк подаде чашите с вино на Ал и Гилфедър, после се върна в бара да вземе уиски за себе си, като умишлено се стараеше да има безпрепятствен поглед към компанията от „Роупър — Чард“.

— Ти пък защо си тук? — прозвуча глас, ясен като камбанка, но идещ някъде от ниското.

Нина Ласелс бе застанала до лакътя му в същата черна рокля с презрамки, която бе носила на вечерята по случай рождения му ден. Не беше останала и следа от предишния й маниер на кикотене и флиртуване. В изражението й личеше упрек.

— Здравей — каза изненадан Страйк. — Не очаквах да те видя тук.

— Нито аз теб — отвърна тя.

Вече повече от седмица не беше отговарял на обажданията й, не и след нощта, когато спа с нея, за да се отърси от мисли за сватбата на Шарлот.

— Значи се познаваш с Пинкълман — подхвана светски разговор Страйк при все недвусмислената й враждебност.

— Поемам някои от авторите на Джери сега, когато той напуска. Пинкс е един от тях.

— Поздравления — каза й Страйк. Тя не се усмихна. — Но Уолдгрейв все пак е дошъл на празненството.

— Пинкс е привързан към Джери. Ти защо си тук? — повтори тя въпроса си.

— Върша онова, за което съм нает. Опитвам се да разбера кой е убил Оуен Куин.

Тя изви очи нагоре в гримаса, която ясно показваше, че упорството му вече е излязло от границите на шегата.

— Как влезе? Тук е само за членове.

— Имам си връзки — отвърна Страйк.

— Значи не ти е хрумнало да използваш пак мен? — попита тя.

Той не хареса особено собственото си отражение в големите й миши очи. Нямаше спор, че я бе използвал неведнъж. Беше станало вулгарно и срамно, а тя не заслужаваше това.

— Казах си, че това се поизтърка — промърмори Страйк.

— Да — кимна Нина, — имаш право.

Тя му обърна гръб и отиде до масата, където зае последното свободно място помежду двама служители, които той не познаваше.

Страйк беше право в полезрението на Джери Уолдгрейв. Уолдгрейв го забеляза и Страйк видя как очите на редактора се разшириха зад очилата му с рогови рамки. Привлечен от вперения поглед на Уолдгрейв, Чард се извърна и беше очевидно, че разпозна Страйк.

— Как върви? — възбудено попита Ал, застанал до него.

— Къде се дяна онзи Гил… Еди-кой си?

— Изгълта си питието и си тръгна. Въобще не му е ясно какво кроим — отвърна Ал.

Ал също не знаеше с каква цел са тук. Страйк му бе казал само, че му е нужно да влезе в „Челси Артс Клъб“ тази вечер и че му е нужен превоз. Яркочервеното алфа ромео спайдър на Ал беше паркирано малко по-надолу на улицата. За коляното на Страйк слизането и качването в такава ниска кола беше смърт.

Вече половината от хората на масата на „Роупър — Чард“ остро усещаха присъствието му, каквото и бе неговото намерение. Страйк беше застанал така, че ги виждаше ясно отразени в тъмните френски прозорци. Две Елизабет Тасъл го стрелкаха злобно над менюто, два образа на Нина упорито го игнорираха, двама Чард с лъскави темета повикаха всеки по един келнер и зашепнаха в ухото му.