Читать «Копринената буба» онлайн - страница 13
Роберт Гэлбрейт
— Добре — въздъхна тя. — Ще питам Корморан дали в четвъртък е удобно.
— Тонът ти не казва „добре“.
— Мат, не започвай. Ще го попитам, ясно?
— Е, до скоро тогава.
Робин върна слушалката на мястото й. Страйк вече се бе разхъркал на пълни обороти и вдигаше шум като трактор с отворена уста, леко разкрачен, със стъпала, залепени за пода, и все така скръстени ръце.
Тя отново въздъхна, докато гледаше спящия си шеф. Страйк никога не бе показвал неприязън към Матю, не бе го коментирал по никакъв начин. Матю беше този, на когото Страйк беше трън в очите, и който не пропускаше случай да посочи как Робин би могла да печели далеч повече, ако бе приела някоя от другите предлагани й служби, преди да реши да остане при някакъв недодялан частен детектив, затънал в дългове и неспособен да й плаща колкото заслужава. Животът й у дома значително би се облекчил, ако Матю започнеше да споделя мнението й за Корморан Страйк, да го харесва, дори да го цени. Робин беше оптимистично настроена: тя ги харесваше и двамата, защо пък те да не се харесат взаимно?
С рязко изхъркване Страйк се събуди. Отвори очи и примигна насреща й.
— Хърках — отбеляза и избърса устата си.
— Не много — излъга тя. — Кажи, Корморан, имаш ли нещо против да преместим пийването от петък за четвъртък?
— Пийване ли?
— С мен и Матю — поясни тя. — Нали помниш? В „Кингс Армс“ на Роупъл стрийт. Записах ти го на листче — изрече с малко насилена веселост.
— Да — отвърна той. — Вярно, в петък.
— Не, Мат иска… Той не може в петък. Може ли да го преместим за четвъртък?
— Да, добре — отговори й, замаян от изтощение. — Май ще се опитам да поспя малко, Робин.
— Добре, ще направя отметка за четвъртък.
— Какво ще има в четвъртък?
— Срещата за по питие… О, няма значение. Върви да спиш.
Тя остана да седи и да се взира с празен поглед в компютърния екран след затварянето на стъклената врата, после скочи, когато тя отново се отвори.
— Робин, би ли позвънила на един, на име Крисчън Фишър — каза Страйк. — Обясни му кой съм, кажи му, че издирвам Оуен Куин и че ми е нужен адресът на хотела за отдих на писатели, за който му е говорил.
— Крисчън Фишър… Къде работи?
— Да му се не види… — измърмори Страйк. — Така и не попитах. Направо съм гроги. Издател е… моден издател.
— Няма проблем, ще го намеря. Отивай да спиш.
Стъклената врата се затвори за втори път и Робин насочи вниманието си към Гугъл. След трийсет секунди бе установила, че Крисчън Фишър е основател на малко издателство, наречено „Кръстосан огън“, което се намираше на „Ексмаут Маркет“.
Набра номера и си помисли за сватбената покана, която седеше в чантата й вече от седмица. Робин не беше съобщила на Страйк датата на сватбата им с Матю, нито бе споделила с Матю, че възнамерява да покани шефа си. Ако срещата в четвъртък минеше добре…
— „Кръстосан огън“ — обяви остър глас на отсрещния край на линията.
Робин се съсредоточи върху настоящата си задача.
5
Няма нищо толкова безкрайно дразнещо, колкото собствените мисли на човек.
