Читать «Зовът на кукувицата» онлайн - страница 261

Присъствието му във Великобритания спешно се изискваше от Централното управление на полицията и макар по принцип армията да не поставя нуждите на полицията по-високо от своите, в този случай бе готова на отзивчивост. Фактите около смъртта на сестрата на Ейджиман бяха привлекли международното внимание и една медийна буря около досега неизвестния лейтенант би навредила еднакво и на индивида, и на армията, в която служеше. И така Джона бе качен на самолет за Англия, където армията положи впечатляващи усилия да го опази от настървените медии.

По-голямата част от четящата вестници общественост приемаше автоматично, че лейтенант Ейджиман ще е възхитен, първо, да се прибере у дома от бойното поле и, второ, да влезе във владение на състояние, надхвърлящо и най-развинтените фантазии. Ала младият войник, с когото Корморан Страйк се срещна в пъб „Тотнъм“ по обед десет дни след ареста на убиеца на сестра му, се държеше едва ли не грубиянски и изглеждаше все още в състояние на шок.

В различни периоди двамата мъже бяха водили един и същ начин на живот и бяха понесли един и същ риск от смъртта. Това бе връзка, която никой цивилен не би могъл да проумее. В продължение на половин час те не говориха за нищо друго освен за армията.

— Бил си от Костюмарите, а? — рече Ейджиман. — Това е то, на такъв може да разчиташ да ти обърка целия живот.

Страйк се усмихна. В поведението на Ейджиман той не виждаше неблагодарност, макар шевовете на ръката му още да го подръпваха болезнено при всяко надигане на халбата.

— Майка ми иска да напусна армията — сподели войникът. — Твърди, че това щяло да е единственото добро, произлязло от цялата бъркотия.

Това бе първото завоалирано споменаване на причината, поради която бяха тук, и на факта, че Джона не е там, където му се полага — при своя полк, в живота, който си бе избрал.

И тогава съвсем внезапно той заприказва, сякаш бе чакал появата на Страйк от месеци.

— Тя изобщо не е знаела, че татко е имал друго дете. Той не й е казал. Дори не е бил сигурен дали онази Марлийн не го е излъгала, че е бременна. Преди смъртта си, когато вече знаеше, че му остават броени дни живот, го сподели с мен: „Само не разстройвай майка си. Съобщавам ти го, защото умирам, а не знам дали някъде нямаш полубрат или полусестра“. Каза, че майката била бяла и че изчезнала. Възможно било да е абортирала. Бях като треснат. Само да беше познавал баща ми! Никога не пропусна неделна служба в църквата. Взе последно причастие на смъртното си легло. Въобще не бях очаквал такова нещо от него. Нямах никакво намерение да споменавам за татко и тази жена. Но един ден като гръм от ясно небе дойде обаждане. Слава богу, че бях тук, в отпуск. Само че Лула — изговори името й предпазливо, сякаш не бе сигурен има ли право да я нарича така — ме увери, че би затворила, ако попаднела на майка ми. Каза, че не иска да нарани никого. Звучеше като свястно момиче.