Читать «Зовът на кукувицата» онлайн - страница 259

Настана дълго мълчание.

— Нямаш доказателство — проговори накрая Бристоу. В кабинета вече беше толкова тъмно, че за Страйк той беше само силует. — Въобще никакво доказателство.

— Боя се, че тук грешиш — възрази Страйк. — От полицията трябва вече да са взели съдебна заповед за обиск.

— За какво? — попита Бристоу, най-сетне почувствал се достатъчно уверен, че да се засмее. — Да претърсят контейнерите в Лондон за суитчър, който твърдиш, че е изхвърлен преди три месеца?

— Не, за да погледнат в сейфа на майка ти, естествено.

Страйк се чудеше дали ще успее да вдигне щората достатъчно бързо. Беше далеч от ключа за осветлението, кабинетът бе много тъмен, но той не искаше да изпуска от поглед потъналата в сянка фигура на Бристоу. Сигурен беше, че тройният убиец не е дошъл неподготвен.