Читать «Зовът на кукувицата» онлайн - страница 260

— Дадох им няколко комбинации, които да опитат — продължи Страйк. — Ако не се получи с тях, вероятно ще повикат експерт, който да го отвори. Но ако си падах по залози, лично аз бих заложил на 030483.

Прошумоляване, едва мярнала се бледа ръка и Бристоу се спусна напред. Острието на ножа одраска гърдите на Страйк, когато той отхвърли Бристоу встрани. Адвокатът се изпързаля от бюрото, превъртя се и атакува отново и този път Страйк падна назад със стола си и с Бристоу върху себе си, притиснат между стената и бюрото.

Страйк стискаше една от китките на Бристоу, но не виждаше къде е ножът, наоколо бе мрак. Той заби силно кроше под брадичката на Бристоу, при което главата му се отметна назад и очилата му изхвърчаха. Страйк го удари отново и Бристоу се блъсна в стената. Страйк се опита да се изправи на стола, ала долната част от тялото на Бристоу притискаше пламтящия му от болка сакат крак, а ножът се заби в ръката му над лакътя — почувства как прободе плътта му, как руква топла кръв и го заслепи пареща болка.

На бледата светлина от прозореца видя неясния силует на Бристоу отново да вдига ръка, напрегна се под тялото му, успя да отклони втория удар и с гигантско усилие съумя да го отметне от себе си, при което протезата се изплъзна от крачола му. Опитваше се да притисне Бристоу надолу, а кръвта се лееше навсякъде и той нямаше представа къде се намира ножът сега.

Бюрото се преобърна под натиска на Страйк и когато той притисна със здравото си коляно кльощавия гръден кош на Бристоу, търсейки опипом ножа с непострадалата си ръка, ярка светлина нахлу в очите му и се раздаде женски писък. Заслепен, Страйк едва успя да зърне ножа, насочващ се към корема му. Той сграбчи протезата до себе си и я стовари като бухалка върху лицето на Бристоу — веднъж, втори път…

— Спри! Корморан, спри! Ще го убиеш!

Страйк се изтъркаля встрани от Бристоу, който вече не помръдваше, пусна изкуствения си крак и се отпусна по гръб до прекатуреното бюро, стиснал кървящата си ръка.

— Мисля — задъхано изрече той, твърде немощен, за да може види Робин, — че ти поръчах да си вървиш у дома.

Ала тя вече беше на телефона.

— Полиция и линейка!

— Повикай и такси — изграчи Страйк от пода с пресъхнало от толкова много говорене гърло. — Нямам намерение да пътувам до болницата заедно с този боклук.

Той протегна ръка и взе мобилния си телефон, който лежеше встрани. Бе посмачкан, но продължаваше да записва.

Епилог

Nihil est ab omni

Parte beatum.

Няма благословия без примеси.

Хораций, „Оди“, книга 2

Десет дни по-късно

Британската армия изисква от войниците си изтикване на втори план на индивидуалните нужди и връзки, което е почти неразбираемо за ума на цивилния. Тя практически не признава други изисквания освен собствените си, както и непредсказуемите кризи в човешкия живот — раждане и смърт, сватба, развод и болест, които точно толкова отклоняват военните планове, колкото дребните камъчета пътя на танк. Въпреки това съществуват изключителни обстоятелства и тъкмо поради едно такова обстоятелство втората мисия на лейтенант Джона Ейджиман в Афганистан беше прекратена.