Читать «Зовът на кукувицата» онлайн - страница 251

Ченето на Бристоу увисна. В продължение на няколко секунди той сякаш бе неспособен да проговори. Накрая прошепна:

— Но… какво се казва в него?

— Че оставя всичко, което притежава, на брат си лейтенант Джона Ейджиман от Кралския инженерен полк.

— Джона… кой?

— Иди и погледни монитора на компютъра отвън. Ще видиш снимката му там.

Бристоу се изправи и като сомнамбул отиде до компютъра в съседната стая. Страйк видя как мониторът се освети, когато Бристоу размърда мишката. На екрана се появи красивият Ейджиман със своята присмехулна усмивка и с изрядната си униформа.

— О, боже мой — промълви Бристоу. Върна се отново и седна срещу детектива, като го гледаше изумен. — Аз… не мога да повярвам.

— Това е мъжът от записа на охранителната камера — поясни Страйк. — Бяга далеч от мястото в нощта, когато е умряла Лула. Живеел е в Клъркънуел при овдовялата си майка, докато е бил в отпуск. Ето защо е бързал по Тиобалдс Роуд двайсет минути по-късно. Отивал си е у дома.

Бристоу шумно пое въздух.

— А всички казваха, че съм в плен на заблуда — почти викна той. — Ето че не съм бил заблуден!

— Не, Джон, не си бил заблуден — каза Страйк. — Заблуден не. По-скоро луд за връзване.

Отвъд засенчения от щората прозорец се носеха звуците на Лондон, жив по всяко време, боботещ и ехтящ от хора и превозни средства. Вътре в стаята не се чуваше никакъв шум освен накъсаното дишане на Бристоу.

— Моля? — с нелепа любезност попита той. — Какъв ме нарече?

Страйк се усмихна.

— Казах, че си луд за връзване. Убил си сестра си, разминало ти се е, а после ме накара да разследвам наново смъртта й.

— Ти… Няма начин да си сериозен.

— О, сериозен съм. От самото начало за мен бе очевидно, че човекът с най-голяма изгода от смъртта на Лула си ти, Джон. Десет милиона лири само щом майка ти предаде богу дух. Отвсякъде са си доста пари. Особено при положение че не разполагаш с много повече от заплатата си, колкото и да тръбиш за своя доверителен фонд. Акциите на „Албрис“ вече не струват и хартията, на която са напечатани, не е ли така?

Бристоу го гледа зяпнал няколко мига, после се поизправи на стола си и насочи очи към походното легло, подпряно в ъгъла.

— Мисля, че е смехотворно да го каже закъсал нещастник като теб, който дори спи в офиса си. — Гласът на Бристоу бе спокоен и високомерен, макар че дишането му бе ненормално бързо.

— Знам, че имаш много повече пари от мен — отвърна Страйк, — но както сам изтъкна, това не говори много. А за себе си ще кажа, че не съм паднал дотам, та да присвоявам от клиенти. Колко от парите на Конуей Оутс открадна, преди Тони да те разкрие какви ги вършиш?

— О, сега и присвоявам, така ли? — изрече Бристоу с изкуствен смях.

— Да, така мисля — кимна Страйк. — Не че за мен има значение. Все ми е едно дали си убил Лула, защото е трябвало да възстановиш откраднатите пари, или защото си искал да гушнеш милионите й, или защото си я ненавиждал. Ала съдебните заседатели ще искат да го знаят. Те си умират да разберат мотива.

Коляното на Бристоу отново беше започнало да подскача нагоре-надолу.