Читать «Отровни думи» онлайн - страница 5

Най-сетне дърветата останаха зад гърба му и той спря със залитане. Подпря длани на коленете си и задиша тежко. Бавно се изправи и погледна към селото в долината.

Трите бора тънеше в дълбок сън както винаги. Селцето бе в мир със себе си и със света. Нехаеше за онова, което се случва около него. Или може би знаеше всичко, но въпреки това избираше да е в мир. Някои от прозорците сияеха с мека светлина. Срамежливите стари къщи бяха с дръпнати завеси. Сладкият аромат на първите есенни огньове долетя до ноздрите му.

А в самия център на малкото квебекско село се извисяваха като стражи три огромни бора.

Оливие беше в безопасност. Тогава бръкна в джоба си.

Подаръкът. Дрънкулката, с която му плати старецът. Беше я забравил.

Докато проклинаше, Оливие се обърна и се взря в гората, която се бе затворила зад гърба му. Спомни си платнената торбичка в ъгъла на колибата. Старецът го бе дразнил с нея, беше му я обещавал, бе я развявал под носа му. Мъжът, който се крие от хората, криеше нещо.

Оливие бе изморен, дошло му бе до гуша и се ядосваше на себе си, че е забравил дрънкулката. Ядосваше се и на Отшелника, че не му дава онова в торбичката. Онова, което досега трябваше да си е заслужил.

Поколеба се за миг, после се обърна и потъна в гората. Усещаше как страхът му расте и подклажда гнева. Докато вървеше, а сетне се затича, един глас го следваше на всяка крачка и кънтеше зад него. Подканваше го да бърза все повече и повече.

„Хаос иде, стари друже.“

Глава втора

— Ти вдигни.

Габри се зави през глава и остана неподвижен под юргана. Но телефонът продължи да звъни, а Оливие спеше непробудно в леглото до партньора си. Едрият мъж погледна през прозореца и докато дъждът тихо ръмеше по стъклата, влажната неделна сутрин сякаш се промъкна в спалнята. Но под завивките му беше топло и уютно и Габри нямаше намерение да мърда оттам.

Побутна Оливие:

— Събуди се!

Партньорът му отвърна само с изсумтяване.

— Пожар!

Никакъв резултат.

— Етел Мърман!

Нищо. Мили боже, да не беше умрял?

Габри се наведе над своя любим и се загледа в оредяващата му коса, разпиляна по възглавницата и върху челото. Очите бяха затворени и спокойни. Вдиша аромата на Оливие — мускусен, с лек дъх на пот. Скоро щяха да си вземат душ и да заухаят на тоалетен сапун.

Телефонът отново иззвъня.

— Майка ти те търси — прошепна Габри в ухото на Оливие.

— Какво?

— Вдигни телефона. Майка ти е.

Оливие се надигна и докато се опитваше да отвори очи, запремигва замаяно, сякаш излизаше от дълъг тунел.

— Майка ми? Та тя е мъртва от години!

— Ако някой можеше да се върне от оня свят само за да те прецака, щеше да е тя.

— Ти ме прецакваш.

— Ще ти се. Хайде, вдигни телефона!

Оливие се пресегна през масивното тяло на партньора си и взе слушалката:

— Oui, allô.

Габри се сгуши в топлото легло и хвърли поглед към дигиталния будилник и сияещите цифри на дисплея му. Шест и четирийсет и три. В неделя сутринта. През дългия уикенд по случай Деня на труда.