Читать «Отровни думи» онлайн - страница 2

Карол Жилбер — пенсионирана медицинска сестра, майка на Марк

Стария Мъндин и Съпругата — младо семейство дърводелци, родители на Чарлс Мъндин

Хавък Пара — млад келнер, работи в селското бистро

Рор Пара — градинар, баща на Хавък

Хана Пара — член на общинския съвет на Сан Реми, майка на Хавък

Отшелника — потаен старец, който живее в горска колиба

Речник на някои френски думи и изрази в романа

Bon — добре

Bon Dieu — мили боже

Bonjour — добър ден

C’est extraordinaire — това е изключително

C’est tout — това е всичко

C’est un plaisir — за мен е удоволствие

C’était ma faute — вината е моя

Café au lait — кафе с мляко

Ce n’est pas necessaire — не е необходимо

Ce n’est pas possible — не е възможно

Coup de grâce — унищожителен удар

D’accord — добре

Fantastique — фантастично

Félicitations — честито, поздравления

Incroyable — невероятно

Je comprends — разбирам

Mais, c’estformidable — но това е страхотно

Merci, madame — благодаря, госпожо

Merde — проклятие, по дяволите

Non — не

Oui — да

Pardon? — Моля?

Pâtisserie — сладкиш, печиво

Patron — хазяин, шеф, ментор

Propre — спретнат

Salut — здравей

S’il vous plaît — моля, ако обичате

Sûreté du Québec — квебекската полиция

Un instant — един момент

Vraiment — наистина

Глава първа

— Всички? Дори децата? — Пламъците в огнището изпращяха и погълнаха невярващото му ахване. — Изклани?

— По-лошо.

Възцари се тишина. В мълчанието оживяха всички онези неща, които могат да бъдат по-лоши от клане.

— Близо ли са?

По гърба му полазиха тръпки, когато си представи страховитите твари, които пълзяха из гората. Към тях. Озърна се, сякаш очакваше да види червени очи, които надничат през притъмнелите прозорци. Или от някой ъгъл, или изпод леглото.

— Навред около нас. Виждал ли си светлината в нощното небе?

— Мислех си, че е Северното сияние.

Розово, зелено и бяло преливаха на фона на блещукащите звезди. Сиянието изглеждаше като живо, като нещо, което грее и расте. И се приближава.

Оливие Брюле сведе поглед. Не издържаше вече взора на тревожните, обезумели очи насреща му. Тази история бе станала част от живота му толкова отдавна, но винаги си бе повтарял, че е измислена. Беше просто легенда, приказка, преразказвана многократно и всеки път разкрасявана все повече и повече. Край огньове като този тук.

Беше само една приказка, нищо повече. Напълно безобидна.

Но в тази обикновена дървена къщурка, скътана в горския пущинак на Квебек, изглеждаше по друг начин. Дори Оливие усещаше, че започва да ѝ вярва. Може би защото Отшелника видимо я възприемаше за истина.

Старецът се бе настанил на креслото си от едната страна на каменното огнище, а Оливие седеше отсреща. По-младият мъж се взираше в огъня, който не бе угасвал повече от десетилетие. На древния пламък не бе разрешено да замира, той кротко мъждукаше и пропукваше в камината и огряваше колибата с мека светлина. Оливие разбута жаравата с обикновен железен ръжен и към комина се стрелнаха рояк искри. Запалените свещи се отразяваха в лъскави предмети и се превръщаха в зеници насред мрака, блеснали от пламъците.