Читать «Мечката и драконът» онлайн - страница 24

… но при първия опит да се прибегне до нея на този площад войниците, на които бе наредено да разпръснат демонстрантите, не бяха се подчинили. Това сигурно е уплашило управляващите в техните луксозни кабинети, защото когато някои от изпълнителните органи на държавата отказват да се подчинят на нарежданията на нейното ръководство, започва нещо, което се нарича „революция“, а точно тук, на това място, вече е имало такава. Изпратените първоначално войници са били върнати в казармите и заменени с други, млади войници (всички войници са млади, припомни си Номури), докарани от по-далечни места. Те още не са били повлияни от думите и мислите на техните връстници, които протестирали на площада, не им симпатизирали, нито пък имали желание да се запитат защо правителството, което им беше дало оръжие и униформи, ги кара да посегнат на тези хора, вместо да се вслуша в онова, което казват… Така че те са действали като безмозъчни автомати, каквито са били обучени да бъдат.

Само на няколко метра от него минаха, марширувайки, войници от Народноосвободителната армия със странно изражение на лицата, каквото имат восъчните кукли. В зелените си вълнени униформи те не изглеждаха съвсем като хора. На Чет му се сториха като гримирани и му се прииска да види лицата им по-отблизо, за да провери дали е така. Той се извърна и тръсна глава. Не беше дошъл за това в Китай със самолет на японските авиолинии. Не беше никак лесно да си издейства тази командировка от фирмата „Нипон електрик къмпани“ (НЕК). Щеше да му бъде трудно да съчетае двете задачи — на изпълнителен директор от среден ранг в НЕК и на оперативен агент на ЦРУ. За да успее във второто начинание, трябваше да се справи добре с първото, а за да стане това, трябваше да се представи като типичен японски чиновник, който е готов да даде всичко от себе си за доброто на фирмата. Е, най-малко поне трябваше да оправдае двете си заплати, а японската не беше никак лоша. Особено при сегашния разменен курс на долара.

За Номури поставената задача беше знак за голямо признание на способностите му, но и признак на отчаяние. Той беше успял да изгради в Япония агентурна мрежа със сравнително скромни възможности, за която сега щяха да отговарят други агенти на ЦРУ. Но Управлението не можеше да установи шпионска мрежа тук, в Китайската народна република. От Ленгли не бяха успели да вербуват много американци от китайски произход, а един от онези, които привлякоха, сега се намираше във федерален затвор, след като се беше оказал двоен агент. Беше безспорен факт, че в някои федерални ведомства расистките настроения бяха нещо нормално, и в щаба на ЦРУ се отнасяха с голямо подозрение към американците от китайски произход. В това отношение той не можеше да направи нищо, но не можеше да претендира, че самият е китаец. На някои полуслепи расисти от европейски тип всички с дръпнатите очи им изглеждат еднакви, но тук, в Пекин, Номури, чието потекло бе сто процента японско (макар и в южнокалифорнийски вариант), се открояваше така, както ако беше Майкъл Джордън. А за един разузнавач без дипломатическо прикритие този факт едва ли му помагаше да се чувства удобно, особено като се има предвид колко активно и добре организирано е Китайското министерство на държавна сигурност (МДСК). В този град то беше не по-малко могъщо от КГБ в Москва и вероятно беше също толкова безмилостно. Номури си припомни, че в Китай от хиляди години имат практика да подлагат на мъчения престъпници и всякакви други хора, които не обичат, така че неговият произход едва ли щеше да му бъде от полза. Китайците поддържаха делови връзки с японците, защото за тях това беше удобно или поточно необходимо, но двете страни никак не се обичаха. През Втората световна война Япония беше избила повече китайци, отколкото Хитлер евреи — факт, на който по света се отдава малко значение, с изключение, разбира се, в Китай, но той само се прибавяше към расовоетническата антипатия, която водеше началото си още от времето на Кубла хан.