Читать «Мечката и драконът» онлайн - страница 23

Дали президентът Райън беше разгадал намеренията на КНР да започне да къса парче по парче от бившия Съветския съюз и тогава беше решил да я накаже с признанието си за тайванските ренегати? Не беше изключено. Имаше хора, които считаха Райън за необикновено прозорлив за американски политик… В края на краищата, той беше бивш разузнавач и вероятно добър, припомни си Цзян. Подценяването на противника винаги е било голяма грешка, както, за голямо тяхно съжаление, трябваше да се уверят японците и иранците. Райън отвърна умело и на двата плана на Цзян, но не показа ни най-малък признак на недоволство от КНР. Нямаше американски военни маневри, насочени дори индиректно срещу Китайската народна република, никакво „изтичане на информация“ в американските медии и нищо, което да са открили китайските разузнавачи, действащи във Вашингтон. Така че той пак трябваше да се върне на първия въпрос: Защо Райън предприе тази стъпка? Просто нямаше отговор. Незнанието беше много досадно нещо за човек с неговото положение в правителството. Скоро министър-председателят можеше да му зададе въпрос, на който той трябваше да има готов отговор. Засега шефът на правителството разлистваше книжата на бюрото си, с което искаше да му покаже, че той, премиерът, е недоволен от Цзян, но за момента няма намерение да направи нещо повече по въпроса.

На десет метра от плътната дървена врата Лян Мин беше завладяна от собствените си вълнения. Секретарският стол, на който седеше, беше много скъп. Беше купен от Япония и цената му се равняваше на заплатата на един добър работник за колко? За четири месеца? За пет? Със сигурност беше повече от цената на един нов велосипед.

Завършила университет със специалност съвременни езици, тя говореше английски и френски достатъчно добре, за да може да бъде разбрана във всеки град по света. В резултат имаше достъп до всички дипломатически и шпионски документи, които идваха за нейния шеф, чиито лингвистични умения бяха значително по-слаби от нейните. Удобният стол беше знак на загрижеността на шефа й как да протече работата и денят й. А и малко повече.

2.

Мъртвата богиня

Тук е станало всичко, помисли си Честър Номури. Огромният площад „Тянанмън“, „Небесното спокойствие“, с масивните стени от дясната му страна приличаше… на какво? Замисляйки се, той си даде сметка, че не може да го сравни с нищо. Ако някъде по света имаше подобно място, той никога не го беше посещавал и дори не беше чувал за него.

Самите павета като че ли бяха напоени с кръв. Имаше чувството, че усеща миризмата й, въпреки че бяха минали повече от десет години от голямата протестна демонстрация срещу правителството на студенти, които бяха почти на неговата възраст, когато той беше в Калифорния. Те не бяха протестирали толкова против формата на държавно управление, колкото против корупцията на най-високо равнище и както би могло да се очаква, техните действия бяха изключително опасни за корумпираните. В повечето случаи ставаше така. И на Изток, и на Запад човек трябваше да бъде предпазлив, когато критикува властимащите, но това място тук беше най-опасно от всички поради многовековната си история, изпълнена със случаи на бруталност. Тук тя беше нещо, което би могло да се очаква…