Читать «Мечката и драконът» онлайн - страница 22

— Загубихме престиж, Цзян, а това за момента е достатъчно.

— Престижът не е кръв, Ху, нито струва пари.

— Пари те имат предостатъчно — отбеляза премиерът, като продължаваше да не поглежда към госта си.

Това беше истина. Малкият остров Тайван беше много забогатял благодарение на неуморните усилия на неговите жители, главно етнически китайци, които търгуваха почти с всичко и почти навсякъде, а възстановяването на американското дипломатическо признаване беше засилило както търговския просперитет, така и положението им на световната политическа сцена. Колкото и да искаше, Цзян не можеше да пренебрегне нито едно от тези неща.

В какво сбъркахме? — запита се отново той. — Не бяха ли замислените от него игри гениални? Заплашвала ли беше някога неговата страна открито Сибир? Не. Знаеха ли дори в ръководството на Народноосвободителната армия какви бяха плановете ми? Е, да, трябваше да признае той, някои знаеха, но само най-доверените хора от оперативното управление и шепа висши полеви командири — тези, които трябваше да осъществят плановете, ако настъпеше времето за това. Обаче такива хора знаеха как да пазят тайни и ако са говорили пред някого… А те не са говорили, защото знаят какво се случва в общество като тяхното с хора, които говорят за неща, за които трябва да се мълчи. Те знаеха, че дори и стените имат уши. Не бяха споменавали пред никого за проектоплановете, а просто бяха извършили техническата подготовка за тях както винаги, изпълнявайки задълженията си на висши офицери. А може би някой деловодител беше успял да надникне в плановете, но и това беше малко вероятно. Предохранителните мерки в Народноосвободителната армия бяха перфектни. Военнослужещите от редника до по-низшите генералски чинове имаха свобода колкото машината, стегната с болтове за фабричния под. Докато стигнат до по-висок чин, те вече забравяха що е това самостоятелно мислене, освен може би по някои технически въпроси, като например какъв мост да изградят над някоя река. Не, за Цзян те бяха като машини и той можеше да им има пълно доверие.

Да се върнем на първоначалния въпрос: Защо този Райън възстанови отношенията с „Република Китай“? Дали беше подразбрал нещо за инициативите с Япония и Иран? Инцидентът с пътническия самолет наистина приличаше на такъв, за какъвто беше представен, а след това Китайската народна република покани американския военен флот да дойде в района и да „пази мира“, както обичаха да се изразяват те, като че ли мирът беше нещо, което можеш да затвориш в метална кутия и да го пазиш. В действителност нещата стояха съвсем другояче. Животното, което трябваше да се пази в клетка, беше войната и то се пуска от нея, когато времето за това е подходящо.