Читать «Мечката и драконът» онлайн - страница 26

Като се оглеждаше наоколо подобно на останалите туристи, Номури се чудеше как ще се справи с подобни неща тук. Най-вече забелязваше погледите, които се спираха на него, докато вървеше от единия до другия край на огромния площад. Как ли е изглеждало това място, когато тук са били танковете? Спря за момент и си припомни… Било е точно тук… Човекът с дипломатическо куфарче и пазарска чанта в ръце, който спрял колоната танкове просто като стоял там… Защото дори и редникът, седнал на мястото на водача в танка Т-80 — китайско производство, не дръзнал да прегази човека, каквото и да му крещял капитанът в наушниците от командната кула. И все пак това се беше случило точно тук. Разбира се, по-късно, след около седмица, човекът с куфарчето и пазарската чанта бил арестуван от органите на държавна сигурност, както потвърдиха източниците на ЦРУ. Бил отведен и разпитван, за да се разбере какво го беше накарало да заеме толкова явна и толкова глупава политическа позиция както срещу правителството, така и срещу въоръжените сили на родината му. Вероятно разпитите са продължили известно време, мислеше си агентът от ЦРУ, застанал там, където смелият мъж беше отстоявал убежденията си. Разпитващите го от държавна сигурност не биха могли да повярват, че е действал самостоятелно и по своя воля… Това беше нещо, което не се поощряваше от комунистическия режим и беше напълно непонятно за онези, които налагаха волята на държавата на другите, които нарушаваха нейните правила. Който и да е бил, сега човекът с куфарчето беше мъртъв. Източниците бяха напълно категорични в това. Един служител на държавна сигурност го бе казал със задоволство по-късно пред някой, който имаше косвена връзка с Америка. Бяха го застреляли с куршум в тила, а неговото семейство — жена му и малкият му син, според източника трябвало да плати патрона от пистолета, с който бил екзекутиран съпругът и бащата, контрареволюционерът и държавният враг. Такова беше правосъдието в Китайската народна република.

Как викаха тук на чужденците? Варвари. Да, спомни си Номури, разбира се, вилбур. Митът, че те се отнасят с безразличие към чужденците, беше толкова жив тук, колкото и на „Курфюрстендам“ в Берлин по времето на Хитлер. Расизмът навсякъде по света е един и същ. Безразсъден. Това беше един урок, на който неговата страна беше научила света, помисли си Честър Номури, въпреки че самата Америка не беше усвоила напълно този урок.