Читать «Мечката и драконът» онлайн - страница 20

Обаче не биваше да се забравя едно нещо — че информаторите бяха престъпници и следователно на тях не можеше да се разчита напълно. Бяха твърде склонни да лъжат, да преувеличават и да говорят това, което според тях шефът им искаше да чуе. Така че Шабликов се отнасяше с подозрение към всичко, което говореше този престъпник.

От своя страна и Павел Петрович Клюсов изпитваше съмнения, когато си имаше работа с този корумпиран подполковник. Шабликов не беше бивш служител на КГБ, а милиционер от кариерата и не беше чак толкова умен, колкото си мислеше, но беше по-склонен от други да приема подкупи и да прави пазарлъци с тези, които преследваше. Може би на това дължеше издигането си на сравнително висок пост. За Клюсов беше ясно, че подполковникът знае как да се спазари с хора като него. Информаторът се запита дали Шабликов няма някъде банкова сметка в твърда валута. Интересно беше да разбере къде живее и каква частна кола кара той или жена му. Обаче щеше да свърши това, което му бяха наредили, защото собствената му „търговска“ дейност процъфтяваше под крилото на Шабликов. По-късно тази вечер той се канеше да пийне с Ирина Агановна, а по-късно може би да я заведе и в леглото и между другото да разбере как преживяват загубата на Овсеенко неговите… бивши… служителки.

— Да, другарю подполковник — съгласи се Клюсов. — Ще бъде както наредихте. Ще се опитам да се свържа с вас утре.

— Няма да се опиташ, а ще го направиш — поправи го Шабликов, както учителят настоява някой слаб ученик да си напише домашното.

— Вече е в ход — каза Цзян на своя премиер.

— Надявам се да протече по-гладко от предишните две — отвърна строго премиерът.

Рисковете, свързани с тази операция, бяха несравнимо по-големи. При предишните две — опитът на Япония рязко да промени равновесието в Тихоокеанския район и инициативата на Иран да създаде нова нация от пепелта на разпадналия се Съветски съюз — Китайската народна република не беше направила нищо, само… ги насърчаваше задкулисно. Но това начинание беше различно. Големите неща не се постигат с малко усилия.

— Аз… нямахме късмет.

— Може би — кимна небрежно премиерът, докато местеше книжата по бюрото си.

При тази забележка Цзян Хансан леко потръпна. Министър-председателят на Китайската народна република беше известен като студен човек, но винаги се отнасяше с известна топлота към своя министър без портфейл. Цзян беше един от малцината, в чиито съвети премиерът се вслушваше. И днес щеше да се вслуша в съвета му, но без да проявява каквито и да било чувства.