Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 156

— Трябва да предам този пакет на госпожа Елвайра Понсънби. Подарък от Президента е.

Служителят подозрително ме изгледа.

— Госпожа Понсънби ще представи Президента, преди той да държи реч в балната зала довечера. Президентът желае корсажът да й бъде предаден веднага.

— Оставете пакета тук, ще го изпратя в апартамента й — каза служителят.

— Не, не е възможно — възпротивих се аз. — Наредено ми е да го предам лично. Кой е номерът на нейния апартамент?

Това направи впечатление на човека.

— Госпожа Понсънби заема апартамент 501 — осведоми ме той.

Благодарих му и взех асансьора. Когато слязох на петия етаж и тръгнах по коридора, момчето, обслужващо асансьора, остави вратата отворена и ме наблюдаваше. Позвъних на стая 501.

Вратата отвори най-огромната жена, която съм виждал през живота си. Виждал съм жени великанки в цирковете, виждал съм състезателки по борба и по вдигане на тежести, виждал съм едри масайки в равнините под Килиманджаро, но за първи път виждах толкова висока, едра и дебела жена. При това напълно отблъскваща. Беше фризирана и натруфена за най-великия случай в живота си и в двете секунди, преди някой от двама ни да заговори, успях добре да я огледам: металносребристата синкава коса, всяко кичурче — прилепено на място, кафявите свински очички, дългият остър нос, който се пъха, където не му е мястото, извитите устни, издадената долна челюст, пудрата, гримът, аленочервеното червило и най-съсипващото от гледката — масивната, повдигната нагоре гръд, стърчаща като балкон пред тялото. Толкова напред стигаше, че беше чудо как жената не се прекатурва под тежестта й. Пред мен стоеше напомпана с въздух гигантска фигура, увита от глава до пети в звездите и райетата на американското знаме.

— Госпожа Елвайра Понсънби? — измънках аз.

— Аз съм госпожа Елвайра Понсънби — прогърмя гласът й. — Какво има? Много съм заета!

— Госпожо Понсънби — започнах аз. — Президентът ми нареди лично да ви предам това.

— Миличкият! — извика тя и тутакси се разтопи. — Страхотно е от негова страна!

Две масивни ръце се протегнаха и сграбчиха кутията. Не й попречих да я вземе.

— Имам инструкции да я отворите точно преди да отидете на банкета — продължих аз.

— Разбира се, че ще я отворя — каза тя. — Пред вас ли трябва да го направя?

— Ако не възразявате.

— Добре, влезте. Но не разполагам с много време.

Последвах я в гостната на апартамента.

— Поръчано ми е да ви предам, че трябва да приемете подаръка като президент от президент.

— Ха! Това ми харесва! Какъв страхотен човек! — изрева великанката, отвърза златния ширит и повдигна капака. — Познах! — извика тя. — Орхидеи! Каква прелест! Много по-внушителни са от мизерния корсаж, който нося!

Дотолкова ме заслепи звездната галактика върху нейната гръд, че не бях забелязал единствената орхидея, забодена отляво.

— Веднага трябва да си ги сложа! — извика тя. — Президентът ще очаква да уважа подаръка му!

— Несъмнено — съгласих се аз.

За да получите представа до каква степен стърчеше напред нейната гръд, ще ви кажа, че когато великанката се пресегна да махне своята орхидея, едва успя да стигне до цветето с докрай протегнати ръце. Известно време се мъчи със закопчалката, но понеже не виждаше какво става, не можа да се справи.